Разпокъсани лица, отлепена хартия и липсващи части от предизборните плакати на довчерашните кандидат-кметове. На тази гледка стават свидетели минувачите по улиците в страната.
Вотът мина, а плакатите остават. По- възрастните се чудят какъв е смисълът от афишите, след като живеем в свят, „покорен” от социалните мрежи. Младите се интересуват от друго – кой ще почисти напластената хартия и какви ще са щетите за околната среда.
Предизборните плакати, както повечето други плакати, са на гланцова хартия, а от печатния бранш наблюдават спад на тиража на този вид предизборни материали.
„За голяма част от хартиите, които се използват, се използва и рециклирана хартия, така че при всички случаи има влияние върху околната реда, но не е толкова драматично”, посочва управителят на печатница Венцислав Бичаков.
Доклади на Световния фонд за дивата природа (WWF) показват, че целулозно-хартиената промишленост има огромно влияние върху глобалните гори. Този сектор включва продукти като хартия за офиси, каталози, гланцирана хартия и други и използва над 40 процента от цялата промишлена дървесина в световен мащаб.
За момента САЩ е един от най-големите потребители на хартия в света.
Предизборните плакати, както повечето други плакати, са на гланцова хартия, а от печатния бранш наблюдават спад на тиража на този вид предизборни материали.
„За голяма част от хартиите, които се използват, се използва и рециклирана хартия, така че при всички случаи има влияние върху околната реда, но не е толкова драматично”, посочва управителят на печатница Венцислав Бичаков.
Доклади на Световния фонд за дивата природа (WWF) показват, че целулозно-хартиената промишленост има огромно влияние върху глобалните гори. Този сектор включва продукти като хартия за офиси, каталози, гланцирана харти и други и използва над 40 процента от цялата промишлена дървесина в световен мащаб.
За момента САЩ е един от най-големите потребители на хартия в света.
За пиар експертите плакатът остава сред най-ефективните средства за политическа реклама. „Никога няма да бъде демоде. Ще се засили присъствието на предизборните плакати в онлайн пространството, но то не може да елиминира и да измести изцяло традиционните форми на плакатното изкуство”, коментира проф. Любомир Стойков.
С всеки изминал ден социалните мрежи разгръщат своя потенциал. Данни на "Евростат" за 2018 г. посочват, че 51% от българите използват социални мрежи, тоест ако политическите партии изцяло прехвърлят агитационните си кампании в онлайн пространството, 49% процента от българите няма да бъдат запознати за кого да гласуват. Заради това политическите партии използват по-старите и доказалите се методи за агитация.
Проучването показва още, че средното ниво за потребление на Европейския съюз е 56%, което поставя България на 24 място от всички страни в съюза.
Проф. Стойков вижда и друг проблем: „Отделен е въпросът дали те (плакатите) ще могат да станат отживелица, или тяхното значение силно да отслабне, защото все по-рядко се привличат талантливи български плакатисти за изработка на тези плакати. Все повече се наблюдават стереотипните пози и физиономии на кандидатите, с повтарящите се апели, девизи и слогани”.
След вота следва голямото чистене на остарелите плакати. Ако те не изчезнат до 7 дни, тези, които са ги поставили, ще бъдат наказани с глоби до пет хиляди лева.
