Група ентусиасти запазват миналото на колела, но не това на автомобилите, а на превозните средства, които са били част от градския транспорт на столицата ни и не само.
Те са влюбени в релсите, трамваите, тролеите и старите автобуси, част от които днес вече са само в паметта на хората.
Борят се и за музей на транспорта у нас вече повече от 10 години, реставрират и големи машини. Вярват, че градският транспорт е гръбнакът на един град и част от историята ни.
31-годишният Дариан Георгиев е един от тези, които правят малки модели на трамваи и тролеи от градския транспорт. Работилничката му е във ВТУ „Тодор Каблешков” в София. Малка стая, запрашена и пълна с романтиката на творческия хаос, от който талантът се заражда в идея и прераства в истински шедьовър, направен с душа.
Дариан е самоук, започва да се увлича от седемгодишна възраст по всичко, свързано с движещи се композиции. Обожава просто да се вози в тях, да слуша звука им, да вижда ритъма на града в тях, истинският живот – хората с техните причудливи коментари, дрехи, поведение, ватманите, които често подвикват на качващите се и слизащите. Има и любима линия:
„Винаги има история в трамвай 20 - серенади, възрастни хора, подпийнали, скандали, животът е там, истинският”, споделя Дариан.
Друга любима линия е трамвай номер 10, защото минава през гората, оставяйки спрелите коли да се „гъчкат” в своята статичност, сякаш им се присмива. Така описва любовта си към трамваите и возенето в тях.
Ако повечето хора виждат грозотата и мръсотията в градския транспорт, Дариан увлечено разказва за положителната му страна:
„Това е красотата на града – важното е да ги пазим, да не ги чупим, да ни е приятно. Ние сме от хората, които не просто се возят в трамваите, но ги възприемат и по един леко романтичен начин и се стремим да поддържаме и самите модели, и самите трамваи, които сега се движат", споделя моделистът.
Спомня си как е започнал да прави макети като дете. Стимул е била липсата на играчки.
„Първото нещо, което изфабрикувах, беше само външната форма, беше на трабантче от хартия, първият макет ми беше. После III-IV клас трамваите ми бяха любов и започнах да си ги правя, забравих за танкчетата. Първоначално бяха от хартия, не бяха професионални, само формата, кубче без прозорци, радвах им се, движех ги по пода, в един момент реших да им правя детайли”, с носталгия към детството разказа Дариан.
А първият му учител е бил ватман, с когото се е запознал в интернет много по-късно. Поканил го да види колекцията му от модели. Именно тогава и започва истинската, професионална подготовка на Дарко.
„Тогава той ми разказа, че за да е високо нивото на изработка, трябва да използвам професионални бои, тиксо, макетни ножчета, да правя чертежи”, обясни Дариан.
Всеки детайл в моделите му не е купен, всичко е ръчна изработка, а идеята за сайт и страница във „Фейсбук” се случва заради многото въпроси от хора, които искат да имат подобен макет.
Самоукият моделист с таланта си заразява и младите хора. Двама седмокласници сами го намират и изявяват желание лятото им да преминава в изработка на стари автобуси и тролеи.
Едно от момчетата даже споделя, че е огромен почитател на метрото. Иска да стане архитект и смята, че дългите часове в работилничката ще му помогнат да осъществи мечтата си.
Никак не е лесно да се проектира и да се направи модел на композиция от градския транспорт, е категоричен Дариан. „Всичко се чертае, точно както в архитектурните проекти, но в малки мащаби, а работата е нещо, което ми носи удоволствие”, обясни той.
Дори е ходил да снима специални трамваи, за да си изреже надписа за макета от снимката вкъщи.
Често се налага и на око да се правят изчисления на принципа проба-грешка, защото за някои по-стари модели липсва информация, обяснява Дариан.
Освен прецизността на работата, той се опитва да предаде и душа на моделите си чрез подреждане на фигурките в купето по спомен за някоя случка или човек, който му е направил впечатление.
„В един от трамваите фигурката е млада ватманка и до нея седи възрастен инструктор с мустаци, който я наставлява: Много бавно затвори вратите, много бързаш, намали малко скоростта, и тя си гледа нещо в таблото и се плаши. Примерно отзад винаги ще има луд, който ще си говори сам с извадена през прозореца ръка. Един модел трябва да ти казва нещо, той не е играчка, трябва да има история и нещо, което да ти грабне окото”, смята творецът на миниатюри.
Според него е много важно да има такива модели и малки, и реставрирани големи машини, които да се показват, за да останат в историята на града.
Друга идея, която имат ентусиастите от „Градски транспорт и инфраструктура” е да реставрират една от последните оцелели бройки от изключително модерния за времето си автобус „Чавдар В14-20”, т. нар. аквариум, и той след това да вози туристите и гражданите на София из столицата.
Огромен исторически парк чака своето време, засега не разполагаме със средства, търсим спонсори, обяснява Дариан.
Всяка година организира и изложба на малки модели авиационна и военна техника, редом с която са и композициите на градския транспорт. Този път тя ще е през октомври, a входът ще е свободен.
