Преди три години Мизия пострада тежко от наводнение. Хората се чувстват забравени, а пари са получили само да разчистят руините на къщите си.
От дома на Детелина Кръстева вече нищо не е останало. Къщата им е имала четири стаи, таванска стая, а сега – голо небе.
Никой не дойде да види, поне да види какво е станало, от кметството дори”, казва тя.
„Получихме 3000 лева, които ги дадох да изчистим. Аз си направих организацията да дойдат фадромите”.
Плаче ни се не, ами не знам какво ни идва да правим, нито можем да спим със съпруга ми, нито нищо, само една утеха са ни децата, ако не са децата, отдавна де сме загинали, споделя тя.
„Ако имаше държава, щеше да има поне малко грижи за тоя народ, но виждам, че за некои има. В Хитрино гледам вече правят къщи, ние не искахме изцяло да ни направят, ма поне една стая, коридор и баня, само това на нас, пенсионерите ни беше достатъчно. Ние все едно, че сме, особено в Северозапада, все едно, че сме забравени от Господ”, допълва Детелина.
Язовирите наблизо са все още опасни и все така не са ремонтирани.
