Въпреки че се случи през лятото, наводнението в Мизия бе най-опустошителното.
Водата в потопените къщи се задържа със седмици и ги превърна в тор. Някои все още съхнат.
Дори на най-пострадалите държавата не построи домове, не бяха подсигурени строителни бригади. В най-главното – ремонтите, хората бяха оставени да се спасяват както могат.
На четвъртата година от бедствието в Мизия хората казват, че то ги е върнало поколения назад.
След потопа много къщи са необитаеми. Стопани се отказват да ги ремонтират и се местят да живеят другаде.
Болшинството получили между две и три хиляди лева обезщетение от държавата, някои не получили нищо.
В много къщи в Мизия продължават да избиват влага и мухъл, и краят на ремонтите не се вижда.
На четвъртата година от потопа в Мизия още няма канализация, има улици без асфалт и диги, които не са поправени, въпреки че е ясно, че през тях е дошла водата.
