Три години след нападението на „Хамас“ срещу Израел от 7 октомври 2023 г. страната отбелязва годишнината от най-смъртоносния ден в съвременната си история. За оцелелите и семействата на жертвите датата остава белязана от загуба, травма и въпроси за провала на израелските служби за сигурност.
На 7 октомври 2023 г. въоръжени бойци, водени от „Хамас“, пробиват оградата по границата с Ивицата Газа и навлизат в Южен Израел. Нападението започва рано сутринта с масиран ракетен обстрел, последван от атаки срещу израелски общности, военни бази и музикалния фестивал „Нова“. Бойците използват автомобили, мотоциклети, парапланери и лодки, за да преминат границата.
При атаките са убити около 1200 души, а 251 са отвлечени и отведени в Газа. Сред жертвите има цивилни, военни, деца и чуждестранни граждани. Нападението предизвиква мащабна израелска военна операция в Ивицата Газа, която прераства в продължителна война.
След нападението израелската армия започва въздушни удари по Газа, а впоследствие и сухопътна операция. По данни на здравното министерство в Газа, цитирани от Reuters и AP, от началото на войната са загинали над 74 000 палестинци. Данните на ведомството не разграничават цивилни от бойци, но ООН и независими експерти определят общите данни като сравнително надеждни.
Тази година годишнината е първата, която Израел отбелязва без заложници, останали в Газа. Всички отвлечени хора са били освободени, върнати чрез договорености или телата им са били открити и върнати на семействата им.
Нир Оз – мястото, където времето сякаш е спряло
В кибуц Нир Оз, само на около 1,6 километра от границата с Газа, последствията от 7 октомври все още са видими. Някога оживената трапезария на общността сега е празна, а птици кацат сред плочките на тавана.
„Идвахме да се виждаме, да се храним заедно. Имаше много занимания тук, както и празници за празнуване“, спомня си Далит Рам Ахарон, която заедно със съпруга си Ачи се опитва да се върне към мястото, което е наричала свой дом, предаде Би Би Си.
Пред входа на сградата има редица пощенски кутии, върху които са поставени червени и черни стикери. Червеното обозначава хората, които са били убити, а черното – тези, които са били взети за заложници.
„Това е един от всеки четирима от нас: убит или отвлечен. Включително деца и бебета“, казва Далит.
На 7 октомври 2023 г. около 500 палестинци, сред които бойци от елитните сили „Нухба“ на „Хамас“, но и цивилни, проникват в Нир Оз. При нападението са убити 47 жители и чуждестранни работници, както и хора, които са се намирали в кибуца, след като са избягали от близкия музикален фестивал. Други 76 души са отвлечени и отведени в Газа.
Сред тях са Шири Бибас и двете ѝ малки деца – четиригодишният Ариел и деветмесечният Кфир. Те се превръщат в едни от най-разпознаваемите лица на кризата със заложниците.
Шири е била близка приятелка на Далит.
„Тя беше като сестра. Дори забременяхме заедно – аз с дъщеря ми, а тя с Ариел. Те също станаха най-добри приятелки. Смеехме се, че ще се женят“, разказва тя.
Шири и двете ѝ деца са убити в плен. Съпругът ѝ Ярден е освободен през февруари 2025 г. след повече от година в плен.
В Нир Оз са унищожени или сериозно повредени десетки домове. Според Еми Палмор, директор на проекта за възстановяване на кибуца, въоръжени нападатели са проникнали в 97% от домакинствата, а близо половината са били подпалени.
Днес част от разрушените къщи са съборени, а на тяхно място остават редици от бетонни безопасни помещения. За някои жители те са паметник на случилото се. За други въпросът е дали могат да се върнат към нормален живот, ако всеки ден виждат следите от нападението.
„Има семейства, които не могат да живеят тук, но искат място за спомен, което да посещават. От друга страна, можете ли да построите нов кибуц, където децата растат, тичайки между изгорели къщи?“, казва Шломо Маргалит, един от основателите на Нир Оз.
Той е преживял нападението в безопасната си стая заедно със съпругата си Хана. Днес се грижи за гробовете на свои близки и приятели, загинали на 7 октомври.
„Искам хората да знаят какво наистина се е случило тук“, казва Маргалит.
Оцелелите от Нир Оз са изправени и пред болезнения въпрос дали да възстановят напълно общността или да запазят разрушените домове като постоянен мемориал.
Далит Рам Ахарон е категорична, че иска да се върне.
„Ще се върнем заради спомена за Шири и за хората, които не са имали шанса да живеят тук, и заради спомена за моите родители, и за да продължим корените си, и заради децата ми, защото това е нашият дом“, казва тя.
484 дни в плен: историята на Кийт и Авива Сийгъл
Сред хората, отвлечени на 7 октомври, са Кийт и Авива Сийгъл. Двамата са похитени от дома си в кибуц Кфар Аза.
Авива е освободена през ноември 2023 г., но Кийт остава в плен още дълго. Той прекарва общо 484 дни в Газа, преди да бъде освободен, предаде The Guardian.
По време на пленничеството си Кийт се опитва да запомни местата, през които е преминавал, датите и случилото се с него и други заложници. Според собствените му разкази той се е стремял да събира и информация, която би могла да помогне на израелските сили при евентуални операции за освобождаване на други пленници.
След завръщането си той признава, че физическата свобода не означава край на преживяното.
„Живея един вид двоен живот. Понякога съм тук, а по някое време съм в Газа. Много е трудно да се опише с думи какво беше“, казва Сийгъл.
Авива също продължава да живее с последствията от пленничеството и от времето, прекарано в очакване съпругът ѝ да се върне.
„Това, което ми се случи в Газа, това, което се случи с Кийт в Газа, е там през цялото време“, казва тя.
В седмиците преди годишнината Авива признава, че преживяното отново се връща с пълна сила.
„Подготовката за годишнината беше много, много болезнена. През последните няколко седмици всичко, което искам, е да плача. Сега чувствам неща, които не бях чувствала преди“, казва тя.
Тя е написала книга за преживяното, която определя като част от процеса на възстановяване. Иска историята ѝ да остане и за внуците ѝ, както и да даде глас на заложниците, които не са успели да разкажат своите истории.
За Кийт едно от най-важните неща след освобождаването му е да бъде изяснено как се е стигнало до атаката на 7 октомври.
„Трябва да се проведе разследване, за да се разбере как се е случило това, за да се направи всичко възможно, за да не се повтори. Толкова много хора бяха убити, ранени, травмирани“, казва той.
Три години по-късно – между паметта и възстановяването
В Израел годишнината от 7 октомври отново поставя въпроса за провала на службите за сигурност, които не успяват да предотвратят безпрецедентното нападение.
Особено тежко е положението в Нир Оз. Според разследването на израелската армия първите войници пристигат там около 40 минути след като последните нападатели вече са напуснали кибуца. Военните са били изправени пред мащабно едновременно нападение срещу повече от 20 общности и множество военни постове.
Жителите на Нир Оз настояват за създаването на независима държавна комисия, която да разследва провала. Същият въпрос е важен и за Кийт Сийгъл.
Премиерът Бенямин Нетаняху продължава да се противопоставя на създаването на такава комисия, а отговорността за провала на 7 октомври остава сред най-спорните политически теми в страната.
Междувременно в Нир Оз строителството продължава. Нови къщи се издигат до разрушените, а някои семейства вече се завръщат. Други не могат да си представят да живеят отново там.
За някои оцелели възстановяването означава да започнат отначало. За други – да запазят част от разрушенията като свидетелство за случилото се.
„Не вярвам, че можем да игнорираме факта, че палестинците живеят тук. Трябва да намерим начин да живеем тук с тях и да бъдем в безопасност. Нямам отговор, просто знам, че сме тук, за да останем, и те са тук, за да останат“, казва Шломо Маргалит.
Три години след 7 октомври Израел остава белязан от онзи ден – от убитите, отвлечените, разрушените домове и травмата на оцелелите. За хората от Нир Оз и за бившите заложници като Кийт и Авива Сийгъл войната може да има различни измерения, но едно остава общо – животът след 7 октомври вече не е същият.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
