София е кандидат за европейска столица на културата. В същото време всеки ден заедно с автомобилите, в трафика участват и десетки каруци. Предимство или недостатък са те?

Десетки роми с каруци се в столичния квартал „Факултета” се канят да протестират заради намерението на общината да ограничи и дори да спре движението им. Възниква въпросът обаче къде ще бъдат отглеждани конфискуваните коне на каруцарите и има ли предвидени паркинги за каруци.

„Има наредби, забрана нямаме и не сме внасяли. Но трябва да се спазват наредбите – за отглеждане на животни, трябва да има съответни условия. И каруците трябва да отговарят на определени условия. В тая държава трябва да има закони, те са за всички и трябва да се спазват”, коментира пред bTV Иван Чакъров, кмет на район Красна поляна.

Работният ден на един каруцар

Митко Димитров от „Факултета” и кобилата му Галя са един от 50-те „екипа”, които всяка сутрин обикалят София и събират пластмасови отпадъци от кофите за боклук. Каруците със специфични високи платформи - самоделки съществуват от три години. От тогава пластмасовите отпадъци се изкупуват и няколкостотин ромски фамилии в цялата страна се изхранват със събиране на изхвърлени пластмасови бутилки.

Жена от столицата без конкретен повод напада вербално Митко за това, че ромите живеят на социални помощи. Той обаче казва, че е свикнал както с отношението на белите българи, така и с полицейските проверки, на които подлагат каруцата му всеки ден. В сряда му пишат пореден акт – защото е без регистрационна табела.

„Мога да си взема, но не ми дават. От общината казаха след август месец. Исках да си плащам там, ако трябва да плащам данъци, отказаха. Казват, че няма, че не са пуснати повече регистрации”, казва младият мъж.

Карането на каруца в София не е забранено, в изключение на самия център на града. Каруците задължително трябва да имат регистрационен номер, но общината без конкретно обяснение, в момента не издава такива номера. Полицията обаче всеки ден глобява ромите с каруци за липса на номера. Всички закони и актове обаче нямат никакво значение за Митко, защото той никога не ги плаща.

Младежът и кобилата му на практика извършват полезна за обществото и природата дейност, защото разделят отпадъците дори в кофите, където те са смесени и ги предават за претопяване. От тази дейност той изкарва между 20 и 40 лева на ден. Всичко щеше да е прекрасно, ако ромите не злоупотребяваха и ако не обираха пластмасовите бутилки от кофите за разделно събиране. Тези кофи обаче са бизнес за фирмите за рециклиране.

Ромите с каруците почти винаги обират пластмасовата реколта преди камионите на фирмите за чистота да съберат отпадъка. Дали мотивите на общината да спре каруците в София са хигиенични, както официално се казва, или е опит да се защити интереса на фирмите за чистота - според Митко, всичко е заради бизнеса с пластмасата.

„Те затова искат да го спират. Да не събираме пластмасата, че те си правят далавери там. Затова става всичко. Да ги спрат каруцарите”, смята той.

Засега най-силният коз на Митко и на колегите му събирачи на пластмаса е, че законите не ги ловят и каквито и глоби да им наложат, те не ги плащат.