Потопеното преди две години село Бисер е пред ново бедствие. Строежът на жп линията Свиленград-Харманли постави в риск стотиците му жители, които всекидневно гадаят дали и кога ще мине влак през неохраняемия прелез. През 90-те влакова катастрофа със седем жертви вече почерни селото.
Годината е 1992 г. На метри от прелеза на Бисер става една от най-кървавите влакови катастрофи у нас. 22 години по-късно историята е на път да се повтори. Причината е, че прелезът е без бариера от месеци и критичните ситуации зачестяват. „Имал съм случаи машиниста ме изчаква, обратно на правилата. Едвам, едвам върви и спира той, фактически”, обясни шофьорът Красимир Илков.
„Аз си спрях да чакам, насреща идваше кола, на която и смигах, че влака идва, аз го изчаквам, колата си мина пред влака”, разказа кметът на село Бисер Златка Ангелова.
Бариерите са демонтирани, защото датчиците по линията се задействали при всяка вибрация от тежката техниката, която строи на метри от прелеза новата жп отсечка Свиленград- Харманли. Така бариерите се спускали, без да идва влак, а прелезът оставал затворен за часове. Затова от Националната компания „Железопътна инфраструктура” поискали бариерата да бъде заменена от знаци и предупредителни табели.
„Нищо не мога да видя. И всеки е тъй, намалява, гледа, но влака ще се види вече в последния момент”, обясни шофьорът Радин Радинов.
Екипът на bTV реши да провери дали сигнализацията е надеждна. От предупредителната табела се разбира, че водачът трябва да се огледа, ослуша и ако не идва влак, да премине. Няма никаква видимост и продължаването по пътя е на собствен риск.
Необходимо е да се стигне опасно близо до релсите, за да стане ясно, че преминаването е безопасно. Там влаковете имат ограничение на скоростта до 15 километра в час.
Засега от НКЖИ не предвиждат допълнително обезопасяване на прелеза. Той ще бъде действащ до март догодина, когато влакът вече ще минава по моста на новата жп-линия.
