Ако искаш да обработваш собствената си земя, трябва да играеш на търг за нея - това е реалността в кубратското село Севар, където от няколко години се води спор чии са лозята, които местните хора обработват. Оказва се, че имотите са станали общински и се разпродават с решение на Общинския съвет.
Десетки декари лозя в Севар вече имат нови собственици. Хюсеин Ахмед е един от хората, които с изненада разбира преди време, че имотът му се води частна общинска собственост и той дължи данък за него.
„Тези лозя, откакто Севар съществува, са собственост на хората. Севар е 350-400-годишно село, което оттогава до ден днешен са си работили хората тези места. Нито през 1948 г., когато се образуват ТКЗС-ата, се отнемат от хората, нито по комунизма 45 години, а сега изведнъж 2010 г. станаха общинска собственост”, оплаква се Хюсеин Ахмед.
Подобно е положението и на други местни жители. Дори и тези, които имат документи за собственост отпреди години, не могат да докажат правата си. „Последните две години ги изкараха на търг. Миналата година бяха на 340-350 лв., а тая година са 800-1000 лв. на дка. За нашите собствени земи трябва да плащаме 1000 лв. на декар. Имаше и хора с нотариални актове, но не ги признаха”, коментира друг жител на Севар Хюсеин Мюрведов.
„Аз за своето място ще участвам в търга? Откъде-накъде аз ще участвам на търг за нещо, което е мое притежание? Всички са си имали места, всеки може да посочи мястото на съседа си”, възмутен е и Али Мистан.
Досега са продадени над 800 дка спорна земя. Най-интересното е, че поземлената комисия преди години е признала на местните жители собствеността на лозята в протоколите си, но не са дадени никакви документи.
„Къде са били 1992-1993 г., когато се раздаваха земите на хората? Защо не са ги изкарали общинска собственост например, а сега изведнъж след 20 години”, недоумява Хюсеин Ахмед.
„Място, което притежаваш пет години, ползваш ли го, ти автоматично ставаш собственик, само може да се съберат трима свидетели, които да кажат, че си го работил. Най-малкото да се направи едно общоселско събрание, ако наистина се гледа интересът на този народ, дето живее тук, не само да ни търсят по време на избори”, допълни Али Мистан.
Според местните жители всичко това се прави умишлено, в интерес на конкретни фирми и хора. „113 декара на фирма „Асотекс”, почти той взема повечето работи в селата, той ги изкупува, защото парите ги има, той ги изкупува. Шефът на фирмата е общински съветник даже, председател на комисия по икономически въпроси”, разказа Хюсеин Ахмед.
По случая със собствеността върху лозята в Севар има подадени жалби до областния управител на Разград до прокуратурата и административния съд. Досега резултат няма. Опитите на екипа на bTV да разговаря с представители на общината в Кубрат или кметството в Севар също се оказаха неуспешни.
В същото време хората в селото все по-малко вярват в системата и справедливостта. „След година ще излезе, че и селото е общинско, натам отиват нещата. Ще кажат - нашите дворове, къщите са общински, давай сега на търг да си купиш къщата. Каква демокрация е туй в България?” пита Хюсеин Ахмед.