Жители на град Батак сигнализираха комисията по култура и образование към Европейския парламент и ЮНЕСКО, че пловдивската митрополия е на път да унищожи безценни археологически и културни находки от национално значение, като не спазва законовите разпоредби. Това са костите на убитите в Априлското въстание батачани и автентичния интериор на църквата-костница „Света Неделя". Жалбоподателите апелират институциите да се намесят с бездействието на българските държавни институции.
Според културно-историческо дружество „Будител" пловдивската митрополия извършва драстични нарушения при съхраняването на костите на убитите през Априлското въстание батачани. Безценните музейни експонати мухлясват и се рушат заради неправилно третиране. „След като бяха извадени незаконно от криптата, те бяха полети с вино, масло и вода, което предизвика тяхното мухлясване.... Те вече няколко пъти се бършат от свещениците с парцали, но това не оправя проблема - трябва да дойдат тука микробиолози и специалисти, които да ги обработят и да ги запазят, иначе, тези кости ще ги изгубим безвъзвратно, те ще се разпаднат!", посочи Веселин Станков, секретар на културно-историческо дружество „Будилник".
„Това не са кости, а след канонизацията - това са кости на баташките мъченици. Това са мощи на светци! И когато се извършва канонизацията, те са помазани така, както повелява канонът на Църквата - с миро, с вино.. Възможно е в определен момент - тогава, когато са били помазани да им се е сторило на някои, че има нещо върху мощите... Но в момента те са абсолютно чисти и такива, каквито трябва да бъдат!", коментира Христина Пъпанова, църковен настоятел на храма-костница.
Не се спазват елементарни изисквания при опазването на паметник на културата с национално значение, какъвто е храмът-костница „Света Неделя" в Батак. Той беше дарен с решение на местния общински съвет на пловдивската митрополия през 2011 година. Според жалбоподателите паленето на свещи в него унищожава автентичните стенописи и следи от въстанието. „Има изрична забрана на министерството на културата да се палят свещи - предвид, че се увреждат веществените доказателства от потушаването на въстанието - кръвта по стените, стенописите, които са в в лошо състояние и по принцип - интериора на църквата.”, посочи арх. Стефка Василева.
Страхил Керелов е пряк потомък на четирима участници в баташката епопея. Дядо му оцелява по чудо, но неговият брат е изгорен жив в църквата. В клането фамилията Керелови дави свидни жертви. „Знаете ли какво?! Нашето семейство дава един тон човешко месо за свободата на България, и ние не можем да стоим безучастни към това, което става! Тази църква е превърната в храм-паметник от самите ктитори, от тези, които са я строили! Това са после тъй наречените „въстаници", които, след като се спасява от въстанието, решават, че най-достоен паметник ще бъде за тях тази историческа църква, с която Батак става известен в целия свят."
От дружество „Будител" твърдят, че част от костите липсват и настояват за щателна проверка и инвентаризация. „Неправомерно българската църква се разпореди с костите на българските борци за свобода.. След като ги обяви за светци, започна да ги изнася под формата на мощи - да ги подарява и продава, което е абсолютно неприемливо за нас и незаконно!", смята Веселин Станков.
Страхил Керелов добавя: „Не всички кости бяха описани. В тъй наречените „разкопки" и дренажи, които бяха извършени, бяха намерени още кости на загиналите герои - и по този начин сбирката беше станала много по-голяма! А сега, както се вижда - те намаляват! Аз не влизам в него, аз съм отвратен от това, което става с костите, които наричат „мощи”.
„Църквата е собственост на пловдивската митрополия! И когато митрополитът повели да се извърши нещо - това става, както повелява канонът!" , коментира Христина Пъпанова, църковен настоятел на храма-костница „Света Неделя”.
Според архитект Стефка Василева най-драстичното нарушение е фактът, че пловдивската митрополия придобива собствеността върху църквата-костница с документна измама. Паметникът на културата е актуван като публична държавна собственост още през 1890 година и това положение никога не е отменяно. Въпреки това през 2011 година общинският съвет в Батак гласува за даряването на храма на митрополията, без да е наясно, че е изготвен нотариален акт с невярно съдържание, в който неправомерно е вписано, че сградата е частна общинска собственост.
Според жалбоподателите, като паметник на културата с национално значение храмът-костница трябва да запази автентичния си вид от времето на Априлското въстание, а музейните експонати - костите - да бъдат запазени за бъдещите поколения. От дружество „Будител" недоумяват защо държавата в лицето на министерствата на културата и регионалното развитие, и главният прокурор - не следи за спазването на законите, и не спира унищожението на безценни археологически и културни находки с национално значение.
