Мъж от Благоевград твърди, че притежава оригнал на картина на Пикасо. Павел Капитански намерил картината сред вещите от наследството на прадядо си и е убеден, че това е известната от синия период на художника „Дама от Майорка”.

Историята на платното тръгва от Франция през 1911 г., разказва Павел. Прадядо му учил в земеделски университет в Ница, когато се запознал с неизвестния все още Пабло. Били в една компания, която често споделяли с Дамата от творбата. По спомените, разказани от прадядо му на дядо му, а от там на баща му и после стигнали до самия Павел, тайнствената дама станала интимна приятелка на художника, а после и негова законна съпруга.

Малко преди началото на Първата световна война, младият земеделец Никола се връща в България. Установява се в село Ветрен, Старозагорско, където живее до смъртта си. Дядото на Павел съхранявал бащиния спомен от Франция, но не го изложил в галерия, разказва още нашият герой.

И така до 1988 г., когато селската къща била продадена, а част от покъщнината преместена в Благоевград, където Павел се установил. Наскоро, ровейки на тавана и търсейки парче мокет, Павел намира картината и спомените се връщат. Решава да я сподели с екипа ни и иска да разбере какво всъщност притежава.

Всъщност „Дамата от Майорка” е рисувана през 1905 г. Днес произведението на изкуството се намира в Музея на Пушкин в Москва. Павел обаче твърди, че именно неговата Майоркинка е първообраза, а картината в Москва била втора.

В България специалистите по Пикасо се броят на пръсти. Една експертиза, която да докаже автентичността на дадена картина е бавна процедура.

Музейни работници от Благоевград разглобяват семейната ценност на Павел Капитански и установяват, че материалът, от който е изработена основата и е дърво и по- очно бяла бреза. Това дава нови надежди на наследникът, който обяснява, че в бедните си години художникът не е имал пари за платна и рисувал върху дърво.

Изкуствоведи, обаче, разгледали произведението са на мнение, че това е печат на истинската „Дама от Майорка”, наистина много добре направен, но не е самата картина. Дори и да е така за Павел остава красивата история за една семейна ценност, която ще разказва и на внуците си.