Обявената за архитектурен паметник на културата църква в мездренското село Горна Бешовица се руши. 150-годишният храм търси съвременните си ктитори. Средства за ремонт не се отпускат въпреки призивите към различни институции.
Издигнат в центъра на селото с изричното разрешение на султана, с двете си огромни пукнатини каменният храм в Горна Бешовица днес е по-скоро опасен, вместо да е дом за молитва. „За съжаление, тука е абсурд да се служи, тука всеки момент може да падне нещо и да ни удари”, обясни енорийският свещеник на Горна Бешовица отец Димитър.
Тъй като няма къде, местният свещеник извършва водосвети и панихиди под навес до гробището. Разказва, че започналият преди 20 години ремонт на църквата е замразен заради липса на средства. Оттогава времето в нея сякаш е спряло. „Част от тия неща, които виждате, като подпорни скелета, изливано е бетон на покрива, са оттогава”, обясни отец Димитър.
Празнината в духовния си живот местните запълват с импровизации. Така ще бъде и на Великден. „Всеки си гледа часовника, 12 часа, свещичките запалени в чашка от вкъщи всеки носи, обикаляме около църквата три пъти, както си е, но всичко това е без свещеник”, разказва Росица Димитрова, която живее в село Горна Бешовица.
За реставрацията на храма ще са нужни не по-малко от 200 000 лв. Местните припомнят, че по време на избори политици от различни цветове обещавали, но след това забравяли за парите. „И за добро по празници, и за погребение ни е нужна църква”, казва касиерът на църковното настоятелство Антоанета.
„Странното е, че за две години преди 150 с доброволен труд са я изградили, а ние за 20 години демокрация не можем да я възстановим”, казва Росица Димитрова.
Един от проблемите е, че нищо по сградата не може да се пипне без благословията на Института за паметниците на културата. Ако все пак се стигне до укрепване, емигрирал в Канада зограф от съседното село дал дума да възстанови стенописите в Горна Бешовица без пари.
