Засега тенденцията за раждаемостта в България не е неблагоприятна, коментира пред журналисти председателят на НСИ Сергей Цветарски.
Националната статистика предпочита да работи със среден брой деца, родени от една жена в плодовита възраст между 15 и 49 години. „Това означава, че средно една жена в България ражда 1,6 деца, което е малко над средното европейско равнище”, коментира председателят на НСИ.
По данни на Евростат, нашата страна е пред страни като Италия и Испания (1,34), Португалия (1,36), Гърция (1,38), Полша (1,39%), Унгария и Австрия (1,53).
Към края на миналата година броят на населението в България е 7 050 000 души, посочи директорът на дирекция „Демографска и социална статистика” Магдалена Костова.
„Очакваме догодина то да падне под 7 000 000, ако се запазят настоящите тенденции, а те са: раждаемостта намалява; смъртността се задържа на едно и също ниво, но е твърде висока, много по-висока, отколкото в другите европейски страни; населението застарява, териториалното му разпределение е неравномерно. Тези тенденции са от 90-те години на миналия век“, допълни тя, като призна, че и емиграцията има лош ефект, защото страната ни напускат хора в активна възраст.
Следващото преброяване ще е през 2021 г., като има три времеви варианта за него. От НСИ обаче биха предпочели да не съвпада с провеждането на избори. Опциите са януари-февруари, май или ноември-декември, като през пролетта трябва да има парламентарни избори, а през есента – президентски.
Зам.-председателят на НСИ Диана Янчева коментира, че през януари и февруари населението е по-слабо мобилно т.е. по-лесно може да бъде намерено от преброителите на адресите. Май ще е период след избори, когато обаче хората пътуват заради многото почивни дни. В края на годината има риск от лоши метеорологични условия.
От НСИ се надяват при новото преброяване още по-голям процент от българите да използват електронната система.
