Справянето с енергийната криза, която е огромният проблем тази зима за Европа, изисква нови подходи. Тъй като от това зависи оцеляването и развитието на европейската икономика.
Това заяви президентът на България Румен Радев. Той участва в среща на лидерите на 44 държави от европейския континент в Прага. Те поставят началото на т.нар. "Европейската политическа общност".
"Трябва да отдадем дължимото на президента Макрон. Именно по неговата инициатива провеждането на този форум, първи по рода си, на европейската политическа общност. Множеството предизвикателства, преодоляването на енергийната и икономическата кризи, справянето с миграционния натиск, смекчаването на риска на водената от Русия война в Украйна изисква обединени усилия не само на страните членки на ЕС, но и на всички държави от Стария континент и от разширеното европейско пространство“, добави той.
Радев допълни, че е важно, че Норвегия и Азербайджан, които в момента са доставчици на газ за Европа са на срещата. По думите му е важно, че Турция, като ключова за доставките в Югоизточна Европа, е тук.
„Много е важно засилващата се роля на България в този контекст, която не само засилва своята роля като страна преносител на газ, но и като инициатор на важни инициативи и иновативни решения. България трябва още по-добре да се възползва от своето географско положение“, заяви Радев.
Радев допълни, че е имал двустранна среща с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
„Единственият сигурен газ, с дългосрочен договор, е от Азербайджан, който минава през Турция. Важна е ролята на Турция за гарантиране на слотове за техните танкери за втечнен газ. България много закъсня с осигуряването на тези слотове, това трябваше да стане още пролетта, но има шанс“, обясни държавният глава на страната.
Радев допълни, че страната ни води разговори за придобиване на бойни самолети със САЩ, Швеция, Франция, Нидерландия и Израел.
"Още март заявих на срещата на върха на НАТО, че България има нужда от междинна платформа изтребители, за да не се прекъсне дежурството по air policing и охрана на въздушното пространство. България не може да си позволи да се откаже от охраната на собственото си небе. Това ще е поне до 2030 година, не за година или две. И това ще е, ако следващият парламент благоволи да каже „да" за тези oсем самолета. Изпратени са писма, провеждат са срещи, получават се начални информации за платформи от САЩ, Франция, Швеция, Нидерландия, Израел и се търси най-доброто решение. Колко самолета ще вземем, зависи от техническите параметри, финансирането и възможностите на съответните държави за доставка", добави той.
