Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщи правителствената информационна служба.

Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2 на сто поради нарастване на инвестициите в икономиката и да достигане на размер от 205,8 млрд. лв. Между 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3 на сто.

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8 на сто през 2024 г., до 2,8 на сто през 2025 г. и до 2,2 на сто през 2026 г.

Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива. Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор "Държавно управление" дефицитът е съответно 2,9 на сто от БВП за 2024 г., 3,0 на сто от БВП за 2025 г. и 2,5 на сто от БВП за 2026 г.

"Увеличаването на доходите във всичките им аспекти е една от вай-важните политики, заложени в Бюджет 2024 г. Увеличението на доходите е 11%, толкова е и увеличението на пенсиите", заяви вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев.

Той посочи, че ако достигнем доходи от 60-75% от доходите в страните от Европейския съюз, тогава много български граждани ще се завърнат у нас.

„Това започваме да го виждаме в редица индустрии, които дават високи заплати. Не само в IT сектора, но и в енергетиката и други сфери. Колкото по-бързо нашите доходи достиган европейските, толкова повече наши сънародници се замислят да се върнат в страната“, смята Василев.

Приходите, които очаква Василев през следващта година са в размер на 75 миларда лева. 81 милиарда обаче са предвидените разходи. Сами виждате, че не достигат точно 6 милиарда, но този дефицит от 3 процента е в рамиките на правилата, за да се постигне основната цел - влизане в Еврозоната. 

Още тази вечер се очаква проектобюджетът да влезе в Народното събрание. 

Данъчна политика

През периода 2024-2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на наетите лица на социални разходи под формата на ваучери за храна в необлагаем с данък размер до 200 лв. месечно, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да се запази на 1,4 млрд. лв.

От 1 януари 2024 г. се въвеждат електронни ваучери за храна с цел намаляване на административната тежест чрез дигитализация и осигуряване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвиден е шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 г.

Продължава прилагането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се запазва и възможността за авансово ползване на преференцията.

Предвижда се удължаване на прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г.

Политика по доходите

В бюджета за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на чл. 244 от Кодекса на труда.

За 2024 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

Осигурени са в целогодишен размер за 2024 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2023 г. на отделни разпоредители с бюджет.

За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации (за изглаждане на наблюдавани значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги), включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., без структури, за които възнагражденията се определят по механизъм, са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375 млн. лв., в т.ч. 32 млн. лв. за общинска администрация – държавни дейности, като за целта се предвижда средствата да бъдат разпределяни съобразно ред и условия, определени с акт на Министерския съвет.

В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия.

Социална политика

По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2024 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни средства:

104,3 млн. лв. за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г., в т. ч. за разходите за помощите по Закона за социално подпомагане – 75,6 млн. лв., допълнителни разходи при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания – 27,6 млн. лв. и 1,1 млн. лв. за помощите по Закона за закрила на детето;

230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;

23,4 млн. лв. във връзка с целогодишното обезпечаване на въведената през 2023 г. еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца.

40,6 млн. лв. за увеличение на размерите на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца;

12,5 млн. лв. за увеличение на размерите на еднократните помощи при бременност и раждане по Закона за семейни помощи за деца;

15 млн. лв. допълнителни средства за активна политика на пазара на труда;

131,7 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на МРЗ от 780 лв. на 933 лв., при съобразяване с разпоредбите на Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, приета с ПМС № 343 от 2020 г.;

81,7 млн. лв. за разкриване на нови социални услуги и осигуряване на увеличения капацитет на съществуващи такива - чрез бюджетите на общините;

42,8 млн. лв. за увеличение на издръжката на специализираните институции за предоставяне на социални услуги - чрез бюджетите на общините;

1,7 млн. лв. за осигуряване в годишен размер на месечната помощ от 90 лв. на ученик, настанен в социална услуга - чрез бюджетите на общините.

Пенсионната политика

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на размерите на пенсиите съгласно действащото законодателство (11 на сто за 2024 г.), като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2 440,8 млн. лв. спрямо закона за 2023 г.

През 2025 г. и 2026 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 198,8 млн. лв. и 1 617,1 млн. лв. От 1 юли 2024 г. т. нар. „вдовишки добавки“ по чл. 84 от КСО се определят в размер 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг/съпруга.