bTV с поредица "Президентите на България". В четири поредни съботи след централните новини разказваме за всичко, останало скрито от камерите и обществеността в мандатите на Росен Плевнелиев, Георги Първанов, Петър Стоянов и Желю Желев.
Първи гост в поредицата е президентът на България от 2012 г. до 2017 г. Росен Плевнелиев.
Прочетете цялото интервю на Златимир Йочев с него:
Г-н Плевнелиев, изминаха почти пет години, откакто напуснахте сградата на „Дондуков“ 2, с какво се занимавате в момента?
Правя всичко, което един мъдър и успешен президент би следвало да прави. Изключително се гордея, че продължавам да бъда много активен в международен план. Член съм на няколко международни организации, работя заедно с хора като Хенри Кисинджър и Гордън Браун. Почетен професор съм в най-големия китайски университет, което само по себе си е постижение за България, наскоро имах лекции в "Харвард". Продължавам да бъда полезен и да работя за доброто име на България.
Как бихте описали актуалната политическа обстановка?
Намираме се в преходен период, който както много други преходни периоди в историята на обществото – не само в България, основно се символизира с хаос, липса на план, тежко и дълбоко политическо противопоставяне, притеснения на обикновения гражданин, защото той не вижда отговорно политическо лидерство, което в труден момент да издърпа държавата напред и нагоре. Притеснен съм от това невиждано досега ниво на противопоставяне и на популизъм. Вярвам, че днес голямата битка в България е между демократи и популисти. Демократите вярват във върховенството на правото, в ценностите, в институциите и ги надграждат. Популистите знаят как да се заиграят със страховете и надеждите на хората и много често, за съжаление, обещават нереализуеми неща. Популизмът днес шества из европейските столици. За съжаление, става все по-силен и в България.
Трудно ли се съгласихте да бъдете държавен глава?
Влязох с летящ старт в политиката през 2009 г. в икономическия екип на ГЕРБ, като надпартиен експерт и много се гордея с това, което направихме. Като министър, създадох дългосрочни стратегии в областта на пътното строителство, някои нарекоха това планът „Плевнелиев“. За две години построихме 300 км магистрали, които никой друг не беше правил. Това, което малко се знае е, че, като министър, стартирах няколко хиляди модернизационни проекта, познавах всички кметове, обикалях регионите и съвсем естествено през 2011 г. бях толкова популярен и обичан от българите, че имах по-висок рейтинг от министър-председателя Бойко Борисов.
Тогава дойде въпросът как продължаваме оттук нататък. Няколко месеца имахме разходки с Борисов, откривайки голяма част от проектите през 2011 г., които бях стартирал като министър през 2009 г., в които той се опитваше да ме убеди, че аз съм подходящ за президент, а аз отказвах просто защото исках да довърша мандата си като министър. Реших в началото на септември 2011 г. наистина да се впусна в тази надпревара.
Историята обаче помни едно ваше изказване още през октомври 2011 г., когато предрекохте конфликти и искри между Вас и изпълнителната власт. Къде най-често имаше напрежение между Вас и правителството?
Много често е имало такива напрежения. Това, което ми помагаше през годините, е именно тази откровеност, честният подход, ако има проблем - да го решиш и посочиш, а не да го замиташ под масата. Не беше лесно, през годините е трябвало да намирам начин да се разбирам с крайни популисти, но работех с всички тях и успяхме да постигнем много.
Кои бяха големите изненади, когато попаднахте в президентската институция?
Първо, се учудих, че там имаше около 150 работещи и изключително малко компютри, никаква мрежа, никакъв обмен на информация и най-елементарните неща, които имаше във всеки офис. Бях шокиран от този факт. Другото беше колко много агенти на Държавна сигурност имаше в президентската институция. Бях поел ангажимент към българските граждани да не назначавам агенти на ДС като посланици в президентската администрация. Трябваше да се простим с тях, защото искрено вярвах, че доверието на гражданите се базира върху дадените, но и изпълнените от президента обещания. През целият мандат не допуснах нито един агент на ДС.
Шумни протести обхванаха улици и площади през 2013 г., бяха провокирани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, това ли беше най-трудният Ви период като президент?
Най-трудният период в моя мандат и дори мога да посоча дата е 20 февруари 2013 г. Тогава правителството на Борисов подаде оставка, навън имаше огромна вълна на протестиращи, каквато не беше виждана в България от 16 г. Във всички областни градове имаше протестиращи. Апелирах към политиците да чуят, да дадат решение, но не, всички се измъкнаха и подадоха оставки. На 20 февруари останах сам с 20 000 протестиращи по улиците, включително протестите вече бяха станали с висока степен на агресия, имаше пролята кръв пред Народното събрание. В същата вечер се обадих на вече министър-председателят в оставка Борисов и на Сергей Станишев, който беше лидер на опозицията и ги помолих заедно да минем през този труден момент, като направя „правителство на националното спасение“, в което да има доказани експерти от големите политически партии, за да мога да докажа, че съм надпартийния президент.
Бойко Борисов каза: „Не, не, абсурд“. Поисках да ми даде експерти като Томислав Дончев, Екатерина Захариева, Лиляна Павлова. Сергей Станишев също отказа категорично. Поисках доказани експерти като Ивайло Калфин, Меглена Плугчиева, Стефан Данаилов. Оставиха ме абсолютно сам. На същия ден Бойко Борисов си хвърли оставката и каза, че Ахмед Доган искал да го убие, а Делян Пеевски излезе на сцената на Народното Събрание и каза как на Цветан Цветанов щели да му се случат не знам си какви неща.
Същата вечер, в разговора ми със Станишев, той ми разказа как всички „боксове“ от магазините за оръжия били изкупени и той не знаел какво ще се случва оттук нататък. Тогава осъзнах, че политиците, гонейки техния тяснопартиен интерес невинаги действат държавнически и отговорно. В този труден момент отидох при протестиращите, за да ги поканя в президентската институция, поканих и непротестиращите, профсъюзите, работодателите. Стартирах инициатива на държавния глава, която нарекох „Диалог с гражданите“ и по този начин показах, че съм президента на всички и не разделям нацията.
Датата 14 юни 2013 г., когато бях свидетел на най-голямото безобразие, което можеше да бъде извършено от управляващите в първите дни на правителството на Пламен Орешарски, а именно един медиен олигарх с изключително спорна репутация да бъде назначен за ръководител на ДАНС.
Промениха ли Ви се отношенията с лидера на партията, която Ви издигна в този момент, в който оставате сам?
Разбира се. Никога не съм считал, че тези отношения са толкова важни, защото когато си избран с гласовете на хората, нямаш правото да се заиграваш, с която и да е било политическа сила.
Има ли ключов момент от мандата Ви, който остана скрит от обществото?
От една страна, днес си казваме, че нямаме план и посока, но не беше така през 2012 г., когато бях държавния глава, който изкова съгласието по „Националния план за развитие: България 2020“. Това беше важно, защото когато в последствие трябваше да се назначават две служебни правителства и имаше турбуленции, повече от шест месеца нямаше Народно събрание, бях сам и много легитимен да договоря европейските милиарди. През 2014 г. 15,2 млрд. евро бяха договорени от служебното правителство, назначено от мен, хората дори и не разбраха за това.
Бойко Борисов Ви упрекваше, че като "ястреб" сте развалили взаимоотношенията на страната с Русия.
Не бих променил нищо от нещата, които направих тогава, въпреки че много хора ме кръстиха „ястреб“. Когато е трудно и тежко, държавният глава трябва да има позиция, да бъде пример и морален компас. И когато Кремъл и Путин взривят хелзинските принципи на мира в Европа не бива и не трябва да се мълчи.
Смятате ли, че с всеки изминал мандат, ролята на президента в политическия живот се изменя в България?
Безспорен факт. Изключително съм притеснен от това, че в последно време, покрай тази безумна генералска битка между генералът премиер и генералът президент, която в основите си е създадена от агенти на ДС и единствено обслужва задкулисни интереси, българският народ не само няма да спечели нищо, но ние губим и голямата картина. Второ, когато се води тази битка, виждаме една президентска институция, която е забравила какво казва Конституцията. Най-малкото, че когато сте президент, сте президент и на опозицията. Вие не търсите съпротива, а баланса. Прекалената сила на един ли друг лидер е доказателство, че не сме научили най-важния урок, а той е, че в една демократична държава не силата на един или друг лидер е важна, а балансът между тях. Днес той липсва. Притеснявам се какво следва оттук нататък, президентската република ли? Това ще бъде края на българската демокрация. Това е запълнената заръка на кремълските задкулисни сценаристи.
Как тогава определяте действията на партии и от левия, и от десния политически спектър за промяна в основния закон, която да позволи и разшири правомощията на президента?
Категорично съм против. Президентската институция не е, за да управлява, а за да представлява.
В първите, в нашата съвременна история, едновременно избори за парламент и за президент, виждате ли тежест, която започват да придобиват президентските избори спрямо тези за Народно събрание?
Да, виждам го. Гордея се, че създадох Съвета на президентите. Когато започнах да прозвънявам на уважаемите президенти, Желю Желев веднага каза да, но Първанов каза: "Президентът Стоянов ще дойде ли?". Аз казах: "Да". Той отвърна: "Тогава аз няма да дойда". После се обадих на президента Стоянов, а той каза: "Президентът Първанов ще дойде ли?". Казах: "Да". Той отвърна: "Аз няма да дойда". Успяхме да го преодолеем. Искам да кажа, че истински се забавлявахме заедно. Всеки един от тях е направил много, с някои от тях съм бил в несъгласие, особено с Първанов по много тези, но съм го уважавал. Никога не съм казал една лоша дума срещу него и продължаваме да имаме прекрасни отношения.
Опишете с една или няколко думи силните и слабите страни на българските президенти.
Желю Желев беше една жива икона, мечтател, убеден демократ и истински обединител на нацията. Той беше отворен за всички по неговия си скромен начин. Стоянов е стратег, човек с изключителни демократични ценности, които е отстоявал навсякъде. С Първанов имахме малко по-сложни отношения, защото той много ме критикуваше. С течение на времето виждам смисъла на това, което той е успял да направи и специално колко му е било трудно.
Кое е нещото, за което не Ви стигна времето в рамките на мандата?
Някои ще кажат за две критични ситуации, в които останах неразбран и може би това може да се тълкува като голяма грешка. Едната е с назначаването на проф. Близнашки за служебен министър-председател, в последствие той стана кандидат на ДПС за президент. По-важното е ситуацията в буквално първите членове на мандата на премиера Орешарски, когато Сергей Станишев и Лютви Местан, като мандатоносители, дойдоха при мен и казаха, че искат да променят закона за ДАНС. Чух им аргументите и се съгласих да направя тази промяна, но, кълна се, те не са ми посочвали имена. Не знаех, че няколко дни по-късно те ще посочат Делян Пеевски. Бях подведен.
Има ли път обратно към политиката за Вас?
Активен гражданин съм и ще отстоявам по всички възможни начини европейското и демократично развитие на България. Като човек, който вижда какво се случва, си мисля, че нещата ще станат по-зле, отколкото да започнат да се оправят. Дори бих предрекъл, че такива хора, като мен, на които не им отива да ходят на барикадите, но ще трябва да ходят.
На барикадите много често се раждат и политически проекти. Възможно ли е да Ви видим, като част от нов такъв?
Никога няма да се върна, в която и да е било политическа партия, никога няма да направя собствена. Безкрайно се гордея с това, че имам добра комуникация със стотици президенти, включително съм си говорил и с Обама, той беше много интересен. Казах му: „Барак, какво правим след края на мандата?“ и той ми отговори: „Росен, списъкът е много дълъг от това какво не правиш, ако искаш да бъдеш обичан от народа, мъдър и успешен президент. Не се връщаш обратно в бизнеса, в парламента, не правиш отново политическа партия“.
