„Колкото по-скоро звената за национална сигурност се научат да работят заедно, толкова по-бързо ще постигнем ефект за обществото”. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) под негово ръководство.
На заседанието се разглежда проектът за устройствен закон за специалните служби – Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Именно по този проект работеше уволненият премиерски съветник и шеф на БОРКОР Румен Миланов. Отношение към базовия закон имаше и отстраненият преди това от съветническия пост в МС бивш шеф на разузнаването Кирчо Киров.
Вчера, малко след като кабинетът гласува уволнението на Миланов, той изпрати специално обръщение до медиите, в което обяви, че „концентрацията на власт в сектор „Сигурност” е вредна и опасна”. Работната група, изготвяща устройствения закон под ръководството на Миланов, обаче имаше идея да създаде трети вицепремиер, който да координира работата на звената, които имат отношение към националната сигурност. В изявлението си обаче Миланов обяви, че това не е била негова идея.
По време на заседанието на КСНС трябва да се разгледа докладът на вътрешния министър Цветан Цветанов, в който е залегнала идеята спецслужбите да се координират от Съвета по сигурността към премиера. След смяната на Румен Миланов, този орган се оглави от Георги Кръстев, който до вчера бе съветник именно на Цветанов.
„Армията, полицията и службите за сигурност работят в динамично променящата се среда. Те трябва да формулират правилно своите приоритети и да насочват ресурсите в съответствие с променящата се среда”, добави президентът, с което подкрепи идеята на Цветанов.
Трябва да се отбележи обаче, че Плевнелиев, който проведе разговор на „четири очи” с премиера преди началото на заседанието, няколко пъти вече декларира, че желае НСО да остане на негово подчинение, а НРС да мине към изпълнителната власт.
Успехът на нацията зависи от това да създадем сигурна и предвидима среда за обществото и гражданите, добави държавният глава. Той отбеляза, че трябва всички граждани да имат сигурност и да виждат справедливост, а инвеститорите да са спокойни.
Санирането като фактор за националната сигурност
Втората тема, с която КСНС се занимава, е енергийната сигурност. Президентът отбеляза, че тя е ключов фактор за устойчивото икономическо развитие на страната.
По думите му трябва да се гарантира, че „никакви политически, икономически, социални или природни процеси не могат да нарушат достъпа ни до енергийни ресурси”.
Той се обяви за това гражданите и индустрията да не стават заложници на енергийни и корпоративни интереси.
„България може да засили енергийната си независимост чрез диверсификация на източниците, доставките и трасетата. Богатството на нацията изтича през неефективни машини и неизолирани жилища и затова енергийната ефективност е безспорен факт в националната ни сигурност”,обясни Плевнелиев, който иска хората да имат достъп до конкуриращи се доставчици.
Бившият премиер Сергей Станишев, който закъсня за началото на заседанието, ще иска ясни отговори по втората тема на КСНС, която е свързана с АЕЦ „Белене” и енергийната сигурност. Соцлидерът не е доволен от предварителния доклад на енергийния министър по темата.
Вчера „червените” обявиха, че се готви скрита приватизация на печелившите предприятия от енергийния сектор, които все още са държавни и обявиха, че НЕК и "Булгаргаз" са в колапс и не могат да обслужват задълженията си. Идеята да се продаде част от БЕХ бе спомената преди седмица и от президента. Замисълът е с приходите от продажбата да се погаси част от облигационния заем на финансовия министър в кабинета „Сакскобургготски” - Милен Велчев.
Решителност
Консултативният съвет по национална сигурност вече ще работи по нов начин и по правила. Ще се събира редовно – веднъж на 3 месеца, както е по закон, а не само по наболели проблеми, обяви още държаният глава.
