Водещите политически сили с еднаква позиция за ДКЕВР, скараха се за "Белене" и цената на тока

За по-силен и регулярен контрол от страна на енергийния регулатор в електроенергийната система на България се обявиха представителите на водещите политически сили в България. Традиционно те се скараха за проекта АЕЦ „Белене” в дискусия за развитието на българската енергетика през следващите четири години в предизборното студио „Промяната май”.

Граждани в ДКЕВР, регулация в ЕРП-тата

Независимо от противоречията между партиите, от които произхождат, участниците в дискусията бяха единодушни, че трябва да се засили контрола на регулатора в сектора. „Сега ДКЕВР трябва да прави по един задължителен одит веднъж на 5 години. Трябва да се направят законодателни промени, така че да има ежегодни проверки в електроразпределителните дружества от страна на ДКЕВР, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция,” коментира Делян Добрев от ГЕРБ.

Бившият енергиен министър подчерта, че членовете на ДКЕВР трябва да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 в парламента и сред тях да има достатъчна гражданска квота. Иван Иванов от ДСБ-БДФ се съгласи с него, като подчерта, че в регулатора трябва да влязат само добри професионалисти без никакви зависимости от олигарси, които да се избират от Народното събрание, а не да се назначават от премиера.

„Гражданската квота трябва да бъде от експерти със съответната подготовка,” заяви Явор Куюмджиев от БСП, според когото решението за енергийния сектор е генералното премахване на „престъпното управление”.

Десислав Чуколов повтори позицията на „Атака”, че ЕРП-тата изобщо не трябва да ги има. „Съществуват достатъчно аргументи за разваляне на договорите с тях. ЧЕЗ е държавна компания – ако чешката държава може да има свое ЕРП, защо България да не може,” попита той. Според него с печалбата от ЕРП-тата България може да се превърне в социална държава, като насочи печалбата към пенсионерите.

Според Прошко Прошков от Движение „България на гражданите” ЕРП-тата са само върха на айсберга. Той изрази съмнение, че всички предложени мерки в енергетиката ще бъдат приложени. „Големият въпрос е възможно ли е да се проведат нормални избори,” подчерта той с препратка към сътресенията в държавата след изтеклите в края на миналата седмица подслушани разговори.

АЕЦ „Белене” – ще строим, няма да строим

Спорът за българската енергетика се разрази с повдигането на въпроса за възраждането на проекта за втора атомна електроцентрала. Искрата пламна между представителите на БСП и ГЕРБ – Явор Куюмджиев и Делян Добрев. „90% от харчовете в енергетиката са плащания по „Белене” по подписаното от вас споразумение,” заяви бившият енергиен министър с обичайния упрек към кабинета „Станишев”. „А вие защо похарчихте 600 млн. лв. за строителството на централата,” контрира пък Явор Куюмджиев.

Социалистът потвърди намерението на БСП да възобнови проекта, ако дойде на власт. „След 15-20 г. повечето мощности няма да ги има. България има нужда от достатъчно голям, сериозен и евтин източник на енергия, за да не внася ток след 15 г.,” бе тезата на представителя на левицата.

Тя бе подкрепена от Десислав Чуколов от „Атака”, която също залага на отваряне на проекта за АЕЦ „Белене”. „От него зависи дали България ще е индустриална държава, държава или страна на евтиния алкохолен туризъм,” посочи той.

От обратната страна на спора са ДСБ-БДФ и Движение „България на гражданите”. Иван Иванов от тъмносинята коалиция посочи, че НЕК е пред фалит заради плащания по АЕЦ „Белене” в размер на 1,8 млрд. лв. „Почти 500 млн. лв. заминаха в „Цанков камък”, а изгодата, която извлякоха висши олигарси в БСП от продажбата на ток под пазарната цена между 2007 г. и 2009 г., нанесе щети за 91 млн. лв.,” изреди Иванов.

Прошко Прошков също бе категоричен, че България няма потребност от АЕЦ „Белене”, но „хвърли топката” към управлението на Иван Костов и сключените дългосрочни договори за продажба на тока от ТЕЦ-вете „Марица Изток” 1 и 3 на преференциални цени. „Тогава не е имало либерализиран пазар, но е трябвало това да бъде отчетено, а развитието – предвидено,” допълни представителят на „България на гражданите”.

„В двата договора за американските ТЕЦ-ове няма цена. Цените са определени през 2002 г. и 2005 г. Пряка вина за неизгодната цена има Румен Овчаров, който дава разрешение на НЕК за договорите за особени залози,” посочи по-късно Иван Иванов.

Цената на тока – стари спорове вместо нови решения

Спорът около „американските” ТЕЦ-ове вдигна градуса на напрежението в дискусията, след като бившият икономически министър Делян Добрев спомена договорите за особени залози, които той изнесе в публичното пространство в самия край на мандата си. Диалогът обаче не беше изведен на конструктивно ниво. Делян Добрев и Иван Иванов посочиха Румен Овчаров като отговорен за тези договори, а Явор Куюмджиев защити БСП, отричайки вината на съпартиеца си, като подчерта, че договорите са подписани преди управлението на Тройната коалиция. Добрев накрая обяви, че тези договори могат да бъдат прекратени само срещу 13 млрд. лв., каквито са заложените в тях параметри за такъв случай.

Иван Иванов и Делян Добрев споделиха и еднакво мнение за приоритетите в стратегията за намаляване на цената на тока в следващите 4 години – повишаване на енергийната ефективност за домакинствата.

„ДКЕВР не може да направи чудеса с цените на тока, решението е в енергийната ефективност,” декларира представителят на ГЕРБ. Той посочи, че в програмата на партията му за евентуалния следващ управленски мандат фигурира създаването на два фонда за финансиране на проекти в сферата.

„Необходимо е рязко повишаване на енергийната ефективност,” потвърди и Иван Иванов от ДСБ-БДФ. Той определи като „фалшиво” твърдението на БСП, че България ще има нужда от повече мощности, когато икономиката й се развие, с аргумента, че тенденцията е обратна заради все по-високата ефективност на индустриалното производство.

„Атака” продължава да настоява целият сектор да бъде държавен. „Когато държавата е монополист, начело на нея е човек, който мисли първо за хората, тогава всичко е наред,” аргументира се Десислав Чуколов.

От Движение „България на гражданите” пък залагат на енергийно субсидиране на бедните граждани. „Бизнесът субсидира битовите сметки. Това не е механизъм за създаване на работни места,” изтъкна представителят на партията Прошко Прошков.