Появи се ново съмнение за подмяна на вота, този път заради наднормено количество на поръчаните печати за Секционните избирателни комисии (СИК). Това показва съвместно проучване на Mediapool и блога "Отворен парламент".

Според обществената поръчка , чийто възложител е Министерският съвет, печатите е трябвало да изработи варненската фирма "Принтмарк". Справката на показала, че печатите за секционните комисии са с около 2500 повече от самите комисии. Комисиите, обслужващи хора с увреждания, са "подсигурени" с около 900 печата повече.

поред обществената поръчка , чийто възложител е Министерският съвет, който отговаря за организационно-техническата подготовка на изборите, варненската фирма "Принтмарк" ООД е трябвало да изработи 13 550 печати за Секционните избирателни комисии (СИК), 1030 печата за подвижните СИК и 31 восъчни печати за Районните избирателни комисии (РИК). Поръчката е на стойност 39 474 лв. с ДДС и е изпълнена в срок, потвърдиха пред Mediapool от фирмата.

Бройката на поръчаните печати надвишава с около 2500 броя на секционните избирателни комисии. СИК в страната са малко под 12 000, а подвижните СИК за тези избори бяха 84.

Печатите за СИК са с около 1500 повече от самите комисии, а комисиите, обслужващи хора с увреждания, са "подсигурени" с около 900 печата повече.

В същото време поръчката на печати за районните комисии съвпада напълно, там не са били предвидени никакви резерви.

На 1 април, когато администрацията на Министерския съвет прави поръчката за печатите, все още няма точно заявено количество на подвижните урни за цялата страна.

11 април бе крайният срок, записан в хронограмата на ЦИК за подаване на заявления от хората в неравностойно положение. В началото на същия месец ЦИК твърдяха, че има твърде слаб интерес към подвижните секции.

Според обясненията на ЦИК ролята на резервните печати е ясна, тъй като имало години, в които те се чупели и секционните комисии нямало как да продължат работата си. Колко резервни трябва да се произведат обаче е неясно, тъй като това не е разписано в Изборния кодекс. "Докато за бюлетините ние знаем, че се печатат с 10% повече от избирателния списък, такъв текст за печатите няма, но здравата логика сочи, че трябва да има резерва", обясняват от комисията.

ЦИК разясниха и процедурата, по която един печат се сменя с друг. "При повреда на печата от Секционната избирателна комисия се обаждат на Районната, която сигнализира на областната администрация. След това отговорник от областта и представител на РИК отиват в секцията, подписа се протокол и печатът се сменя", посочиха от ЦИК. Всеки от произведените печати има уникален номер и би трябвало да се нарани, което му осигурява и уникален отпечатък, а в протоколите се записват двата номера на печатите, които се полазват. След края на изборния ден те се прибират в чувала при бюлетините и се съхраняват до следващите избори.

В закона обаче няма ясен и еднозначен текст какво се случва с произведените резервни печати.

Към момента печатите от изборите все още се пазят, както и допълнителните бюлетини, твърдят от Централната избирателна комисия. "Когато ситуацията се успокои, те тогава ще бъдат унищожени, а използваните бюлетини ще се съхраняват в областите до следващите избори", казват от комисията.

Междувременно проверка показва, че сигналите за проблеми с печатите в изборния ден не са никак малко. В РИК-Перник например е постъпило оплакване от страна на председател на секционна комисия в града за неправомерно изнесен печат.

Отново в същия район постъпва жалба от СИК 19 в града, където печатът изобщо не е наранен, каквото е указанието на ЦИК. Районната комисия счита жалбата за основателна, но твърди, че "нарушението не може да бъде отстранено", поради това гласуването е продължило.

Подобно нарушение е регистрирано и от РИК-Хасково, но там урната с пуснатите бюлетини, подпечатани с немаркиран печат е запечатана и гласуването е започнало наново след нараняването му.

ЦИК все още не е обобщила сигналите, постъпили в изборния ден и затова конкретна информация къде е имало злоупотреби или опити за злоупотреби с печатите в секциите няма.

От комисията обаче неофициално заявиха, че в процеса на разглеждането на жалбите се е констатирало най-масовото оплакване – печатите не са наранени.

В ЦИК не се наемат да правят каквито и да е предположения защо се е случило това. Оттам също така отричат да имат каквато и да е било комуникация с администрацията на МС по темата за печатите. "За секционните комисии от МС преценяват. Нито са ни питали, нито ние сме давали становище каква бройка е необходима", твърдят от ЦИК.

Оказва се, че не е ясно и на какъв принцип са отпечатани и 700 000 бюлетини за чужбина, при положение, че заявленията за гласуване извън страната са около 85 000. "Може би са изчислявали на база предходни избори или на нещо друго, но заявленията за гласуване не определят броя гласуващи, а само откриването на секция", обясниха от ЦИК.

Според договора за обществена поръчка държавата е поръчала 8 343 000 бюлетини. От тях за страната са 7 643 000, в които влиза и 10% резерв, а 700 000 са за чужбина.

  • КС ще гледа по същество искането на ГЕРБ за касиране на вота
  • ВКС отклони 2 искания за касиране на изборите
  • Контролираният вот на предсрочните избори е 18.68%
  • Парламентът е парализиран и няма да произведе никакви закони
  • ГЕРБ внесе искането си за касиране на изборите
  • 80 000 бюлетини от вота са недействителни
  • Избирателни списъци открити в дома на председател на изборна секция
  • Политическите разпри в новия парламент започнаха
  • БСП предлага Михаил Миков за председател на НС
  • Лютви Местан бе глобен с 2000 лева за агитация на турски език

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!