Вицепрезидентът Маргарита Попова се разграничи от мнението на президента Росен Плевнелиев за свикването на Консултативен съвет за национална сигурност по темата за еврофинансирането, както и от призивите за промени в Конституцията. Линиите на противоречие между президента и вицепрезидента, които получиха израз по време на годишния отчет на двамата за дейността на оглавяваната от тях институция бяха очертани малко по-ясно от Попова в предаването „120 минути” по bTV.

След като обясни, че президентската институция има определено място във властите и е натоварена с точно определени правомощия, най-важни от които са националната сигурност във вътрешната и външната политика и отбраната, като друг прерогатив на държавния глава Маргарита Попова посочи правомощията му по Закона за КСНС.

„Покрай хубавите инициативи като месец на политическите консултации, срещите с предишни президенти, президентството трябва да има КСНС по темата за специалните разузнавателни средства, защото има висока степен на обществено безпокойство, че едни хора на едно място имат влияние върху личния живот на български граждани”, коментира Маргарита Попова.

Въпреки че настоя, че няма разнобой в нейната позиция и тази на Росен Плевнелиев, тя настоя за тази тема за бъдещия КСНС на 4 февруари, докато президентът определи като тема еврофинансирането.

„Нямам роля в говоренето за нова Конституция”, подчерта Попова и допълни, че изпълнява правомощията си, определени в основния закон на Република България. „Моята работа е да предложа и да кажа какво е нужно – президентът да е гарант за обществения мир, спокойствие и ред. Извинете, но всичко останало е изпълнителна власт – държа да подпомагам държавния глава както ми е посочила Конституцията, но разбира се решението и отговорността са на държавния глава”, посочи вицепрезидентът.

По думите й, е време българската държава да припознае правосъдието за национален приоритет и да работи съзнателно за това разсъдливи, работещи хора, лидери с визия да поемат важни постове в държавата.

В коментар за новия Наказателен кодекс и отсъствието на наказание „доживотен затвор без право на замяна”, Маргарита Попова изтъкна, че е бил необходим дебат по проекта. „Трябваше да се обясни на хората философията за новия Наказателен кодекс - за репресията, за хуманността, за да бъдат оценени по достойнство усилията на магистратите, освен това и да възпитаме нравите. Трябва да се възцари чувство за справедливост”, категорична бе Попова.