Блогърът Асен Генов симпатизира на партия „Зелените” . Тя е сред десетките формации, които останаха извън парламента, а хората гласували за нея са без реално политическо представителство.

„За мен е разочароващо. Алтернатива имаше на тези избори - 40 регистрирани партии и коалиции, лично аз съм впечатлен, че партии чиито политически генезис е еднакъв, остават в парламента”, коментира Генов.

Какво обаче се случва с вота на тези, които няма да получат своето политическо представителство в законодателната власт?

Средно от 15 до 18 % от гласовете на всички избори е за малки формации. „Този път разпилените гласове са 25%” , твърди математикът и бивш заместник председател на Централната избирателна комисия Александър Петров. Според него ако няма 4% бариера в парламента щеше да има 14 партии.

Проф. Калинов от сегашния състав на ЦИК е дори по- краен. Той смята, че гласовете за малките партии са образно казано „умрели”.

Дали обаче този вот косвено не възкръсва чрез разпределението му между големите партии.

„Това, което става е, че той помага да се преразпределят мандатите към големите партии. Но реално този глас го няма той не съществува- не се възкресява.”, казва Калинов

Как гласовете от малките партии реално помагат на големите?
Александър Петров прави разлика между гласове на избирателите и мандатите на депутатите.

„Тези 25% на невлизащите се разпределят на тези, които влизат и ще им се добави пропорционално” – според Петров.” Гласовете практически се губят, но има преливане на депутатски места. Брой депутати се преливат , а не гласове”, разкриват математиците.
Казано просто за големите партии остава по- голямо парче от тортата, ако малките формации не участват в разпределението.

Да има изборна бариера, е съгласен и блогърът Асен Генов. Без бариерата ще е трудно да се конструира правителство и в някои европейски държави тя е по-висока от 4 на сто - 6, 8 и дори 10 – процентова.

Ако традиционните партии не отговарят на нашите възгледи, има ли смисъл да се гласува за малка партия, или в деня на изборите трябва да си останем в къщи. Ако човек гласува за малка партия със своя глас увеличава избирателната активност, а повдига летвата пред партията, на която симпатизира.

„Ако не гласуваме -понижаваме праговата величина , но партията на която сме дали вота си, губи един глас. Кое е по- добре? , разсъждава проф. Красимир Калинов .

Ако много хора покажат позицията си, тяхната партия ще мине 4%. Ако те не гласуват, просто формацията няма дори теоретично да влезе в парламента.

Проф. Калинов изчислява, че за България оптималният брой партии е между 4 и 6, независимо от регистрирани над 300.

„Виждате как в България на всеки 3-4 години се появява нова партия която издърпва много гласове и влиза. Те не са партии на статуквото. Те се сменят. Но лицата май остават същите , не знам...аз съм математик”, каза професорът.

Според Асен Генов вина за запазването на статуквото имат и протестиращите. „Тяхното антипартийно говорене отблъсна част от избирателите и това доведе до ниска избирателна активност.”, казва Генов.

Той е на мнение, че ако в държавата последват нови трусове някои малки партии със сигурност ще развият потенциала си и гласовете им няма да „умрат”.