Управляващи и опозиция - еднакво колебливи за орязване на партийните субсидии

Уклончива подкрепа за намаляване на партийните субсидии изразиха представители на двете опозиционни сили в парламента – Красимир Ципов от ГЕРБ и Атанас Мерджанов от БСП, в предаването „Тази сутрин” по bTV.

„Трябва да се направи сравнение с други европейски държави, навсякъде политическите партии се субсидитат,” подчерта Мерджанов, но се затрудни да посочи дали има европейска държава, в която партийните субсидии са по-големи от тези в България.

И двамата народни представители се аргументираха с препоръките на Венецианската комисия, според които държавата трябвало да отделя средства за политическите формации.

„В препоръките ясно се каза, че трябва да се занижат до минимум даренията на политическите партии, за да няма финансиране под масата. През 2009 г. субсидията беша увеличена на 15 лв. на глас, през 2010 г. бе намалена на 12 лв. на глас. Трябва да се мисли за ново намаление, но без да се увеличи възможността за друго финансиране,” посочи Красимир Ципов от ГЕРБ.

Колегата му от БСП Атанас Мерджанов на практика се съгласи, като изтъкна, че размерът на субсидиите може да падне до толкова, че да не позволи намесата на корпоративни интереси в партийния живот.

Ципов изтъкна, че при управлението на ГЕРБ е бил засилен контролът на Сметната палата върху финансирането на партиите. „С последните промени в Изборния кодекс всички дарения над минималната работна заплата трябва да бъдат превеждани по банков път, за да могат да се проследят,” даде пример той.

Депутатът от ГЕРБ коментира и решението на партията си да държи парите от субсидията си на влог, като печели допълнително от лихвите по сумата. Според Ципов в ГЕРБ гледат на субсидията като на пари, които принадлежат на гражданите, затова направили и немалко дарения за различни каузи. „Тези пари са отишли в помощ и подкрепа на българските граждани,” заяви той.

Атанас Мерджанов коментира и прага от 1% подкрепа на изборите, който след последния вот осигурява партийни субсидии на девет партии. Той призна, че прагът е нисък и е поставен във времена на икономически растеж и високи доходи, но не се ангажира да прогнозира дали новото мнозинство ще го вдигне. „Трябва да бъдат проведени консултации с парламентарните и извънпарламентарните партии,” аргументира се той.

Политическото номадство

Без да изпадат в остър конфликт, представителите на противниковите парламентарни партии изразиха противоположни мнения за политическото номадство и новите опити да бъде спряно чрез промените в правилника за дейността на Народното събрание.

Според Красимир Ципов порочната практика е била спряна още в 41-то Народно събрание с невъзможността на депутатите да се присъединяват към други парламентарни групи. Мерджанов обаче го контрира, като припомни, че партийната субсидия е следвала депутата. „Тогава ГЕРБ увеличаваха групата си на база на парите от субсидиите и си осигуряваше гласовете им,” посочи Мерджанов.

Промените в МВР – реформи или осакатяване

Двамата депутати спориха и по решенията на новата власт да прехвърли ГДБОП от МВР в ДАНС, а службата за подслушвания СДОТО се преструктурира в Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО) към Министерски съвет.

„Ясно заявихме пред нашите партньори от ЕНП, че с последните промени в МВР очакваме нов ръст на престъпността, подобен на този от 2008 г.,” критикува Ципов.
Мерджанов обаче определи структурните промени като „стил на поведение”, който е въпрос на „решително настроение за промяна в МВР”.