Служебният премиер застана зад управлението на ГЕРБ в енергетиката

Служебният премиер Марин Райков защити управлението на ГЕРБ в енергетиката при първото си изслушване в парламента, на което представи пред депутатите състоянието на сектора.

„Проблемите в енергетиката са трупани две десетилетия, а не само четири години,” посочи Райков и определи свръхпроизводството и неправилното ценообразуване като най-големите заплахи за енергетиката.

Той бе контриран от депутата от Коалиция за България Явор Куюмджиев, според когото енергетиката е в колапс, в последните 3 години потреблението на енергия е намаляло с 40%, а последното правителство е превърнало сектора в „пазар за изпълнение на политически поръчки”.

Това, което не сме направили, е, че не сме посочвали правителство преди нас, което да е виновно, не съм нито прокурор, нито съдия. Аз съм служебен министър-председател, мое задължение е да бъда максимално неутрален в партийно отношение. Не е вярно, че състоянието в енергетиката е натрупано в последните няколко години

„Заварихме една система с тежки диспропорции, система, която беше пред срив с оглед на свръхпроизводство. България в момента има производство 12 000 мегавата, а цялото потребление заедно с износа е около 5000. Заварихме система, която беше пред финансов банкрут,” обясни още Райков пред народните представители.

„За съжаление, служебното правителство не предприе никакви мерки за изясняване на ситуацията и решаване на проблемите, не се знае къде изтичат огромните средства. Пред българската енергетика стои въпросът ще я има ли, или не,” подчерта „червеният” народен представител.

Марин Райков обаче припомни и дългосрочните договори за изкупуване на енергия от т. нар. американски ТЕЦ „Марица Изток” 1 и 3. В тази връзка премиерът посочи като добра практика разсекретяването на над 200 енергийни договора и публикуването им на сайта на ресорното министерство. Като друго постижение той отбеляза работата на обществения съвет към МИЕТ. „Нищо не е скрито, нищо не е направено зад гърба на хората,” увери Райков.

„Заварихме един огромен дълг на НЕК, свързан с изграждането на АЕЦ „Белене”, който имаше падеж вчера и беше успешно рефинансиран. Всичко това допълнително усложнява и без това тежкото положение на НЕК. Заварихме и изключително тежки неефективности в държавните предприятия. Само за два месеца синдикатите и директорите успяха да открият 235 млн. лева. Разбирате какъв резерв е имало заради неефективност,” посочи министър-председателят.

Той обясни, че по време на мандата на служебния кабинет е разработен капацитетът за износ на ток към Турция, който е увеличен до 366 мегавата, а първоначално върху него е имало европейско ограничение по технически причини.

На изслушването присъства и изпълнителният директор на НЕК Михаил Андонов, който обяви, че Българският енергиен холдинг е приключил 2012 г. с печалба от над 356 млн. лв.

В момента АЕЦ „Козлодуй” е със 156 млн. лв. печалба за 2012 г., Мини „Марица Изток” са с 16 млн. лв. печалба, ТЕЦ „Марица Изток” 2 – с 46 млн. лв. печалба, а НЕК е с 99 млн. лв. загуба, в това число 39 млн. лв. загуба за Електроенергийният системен оператор, който е нейно дъщерно дружество на НЕК. След като изброи числата, Андонов призна, че не се е подготвил за това изслушване, тъй като е бил извикан по спешност.

С тези данни той все пак отговори на въпросите за финансовото състояние на енергийните дружества, поставени от Явор Куюмджиев от левицата.

„В предишното Народно събрание гласувахме промени в Закона за ВЕИ, в които забранихме сключване на нови договори. Всички сключвани договори са в периода 2007 г. – 2011 г. След 3 май 2011 г. няма сключени договори. Тези промени бяха подкрепени от всички парламентарни групи,” припомни бившият енергиен министър, а сега депутат от ГЕРБ Делян Добрев.

Председателят на енергийния регулатор Евгения Харитонова посочи, че на базата на сега действащото законодателство цените на тока трябвало да нараснат с 40% според заявените от енергийните дружества стойности. В този ред на мисли тя подчерта, че е необходима промяна в модела на ценообразуване.

„Експертите на ДКЕВР започнаха работа по определяне на цените по сега действащия закон и наредбите и разработиха доклад. Излиза, че средната продажна цена на електроенергия трябва да бъде увеличена с 16%,” обясни Харитонова. Това увеличение се формулира от задължението да се изкупуват квоти въглеродни емисии през новия период на отчитане.

Служебният министър на енергетиката Асен Василев потвърди мнението на Харитонова за необходимостта от законодателни промени за стабилизирането на системата.
„Всичко, което сме видели от миналото, отива в прокуратурата. Прерогативът на МИЕТ беше да види проблемите и да гледа да ги решава,” каза Василев и покани всички парламентарни групи на разговор за сектор енергетика.

„При сегашната нормативна база всяка година има стотици милиони левове, които не достигат в сектор енергетика. Част от тях трябва да излязат от ВЕИ сектора, част от тях трябва да дойдат чрез нормативни промени,” обясни министърът и увери, че ще прекара с наследника си на поста няколко дни, за да му прехвърли цялата информация за управлението на сектора.

В последствие Марин Райков обяви, че до края на мандата на служебния кабинет ще бъдат внесени законодателни промени в сектор енергетика. „При наличие на функциониращо Народно събрание, ние ще можем да внесем законопроект,” каза той.