Служебният кабинет търси възможност за частичен достъп до всички депозити в КТБ

Служебното правителство препоръчва поставената под особен надзор Корпоративна търговска банка да бъде спасена без намесата на публични средства, а чрез акционери и кредитори, които да я капитализират и да създадат ликвидност. „Предлагаме план за ликвидна подкрепа, а не за капиталова подкрепа”, подчерта служебният министър на финансите Румен Порожанов в предаването „Тази сутрин” по bTV.

Той обяви още, че се търси възможност за частичен достъп до всички депозити – независимо дали са под или над гарантирания праг от 100 000 евро или 196 000 лв., в рамките на следващия месец. „Търсят се възможности, в рамките на ликвидността, за достъп до всички депозити – между 500 лв. и 1000 лв., така че хората с малки депозити да могат да получат на 100% парите си и да спадне напрежението поне сред тях. Процесът на търсене на решение за депозитите ще бъде един добър сигнал”, увери Порожанов.

„Става дума за преструктуриране на кредитния портфейл – в рамките на период от около 18 месеца получателите на такава помощ да могат да имат възможност за временно изплащане на депозите”, допълни Порожанов.

„Нашето желание е КТБ да заработи и да няма загуби на средства и изплащане на депозити, но правителството не решава съдбата на банката. Това, което в момента се извършва, е оценка на кредитния портфейл на банката, после ще се извършат одити дали има намаление на капитали. Надявам се да няма дупка”, заяви още служебният финансов министър.

Порожанов прогнозира, че ако не се наложи подкрепа на банковата система с публични средства, бюджетният дефицит на страната ще остане в рамките на 3%, както е определен от Маастрихтските критерии на Европейския валутен съюз. „Ако се вземе политическо решение за подкрепа на КТБ с бюджетни средства, тези разходи ще надвишат 3% бариера за дефицита”, предупреди финансовият министър, но успокои, че дори да бъде отворена процедура по свръхдефицит, тя не е „толкова драматични”.

По думите на Румен Порожанов, какво се случва в КТБ знае само БНБ, която осъществява особения надзор, а кабинетът обсъжда с Централната банка какви сценарии биха могли да се приложат.

„Ние препоръчваме да се разгледат предложения на инвеститори - дали искат да участват в оздравителен план, с който да спасят банката, след което да индивидуализират параметрите на помощта”, посочи финансовият министър.

Той призна, че в София е имало специална мисия на Европейската комисия заради случая с КТБ, но и двете страни в срещата са пожелали тя да остане конфиденциална, защото е била работна.

Токът поскъпва неизбежно

„Няма как да не се повиши цената на тока – тя беше изкуствено поддържана”, категоричен бе финансовият министър. „Независимият регулатор, за който трябва да се прецени доколко е бил независим, е поддържал ниските цени”, допълни Порожанов, с което защити поисканите оставки в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

„Числата и процентите ще ги определи ДКЕВР. Хората, които получават енергийни помощи – около 280 000 души, ще бъдат компенсирани в рамките на повишаването, което се очаква от 1 октомври”, увери финансовият министър.

Печатането на пари – за кешова ликвидност

Служебният министър отхвърли притесненията от съобщението за спешното печатане на банкноти за 1,3 млрд. лв. „БНБ периодично отпечатва пари за изтеглянето на овехтели банкноти. Министърът на финансите не санкционира подобни неща – БНБ прави анализ на кешовата ликвидност”, обясни още Порожанов.

Според него притеснението около тази информация се създава от „непрофесионални коментари”.

Танов – „мое предложение”

Румен Порожавно коментира и предизвикалото сериозни критики към служебния кабинет назначаване на Ваньо Танов като шеф на Агенция „Митници”, въпреки скандала „Ало, Ваньо” с изтеклия запис на разговор между него и тогавашния премиер Бойко Борисов, разкрил особени методи на кадруване в системата.

„Предложението за Танов е изцяло мое, тази система беше пробита, отсъстваше изцяло като контролен орган”, коментира Порожанов, обосновавайки избора си.

В светлината на руските контрасанкции срещу Европейския съюз, които засягат най-сериозно производителите на хранителни продукти в Общността, той подчерта, че новият голям проблем пред България е масираният внос на селскостопански продукти. „В момента влизат много от Полша и Източна Европа, а физическият контрол в страната се изпарява, след като минат границата. ДДС остава неплатено. Необходима е превенция за подпомагане на производителите”, подчерта Порожанов.

Дефлация

Служебният финансов министър посочи и още един проблем пред българската икономика – дефлацията, която създава проблем за конкурентноспособността. „Заради това БВП, който е 81,6 млрд. лв. към момвнта, до края на годината се очаква да падне под 80 млрд. лв.”, прогнозира Порожанов.

„Ще има предложение за актуализиране на бюджета след встъпването на новото правителство”, потвърди той. „Има надценяване на приходите – създава се възможност за изразходване на повече, което колегите от предишния кабинет са правили, за съжаление”, коментира министърът и посочи, че повече от 800 млн. лв. са били похарчени от бюджетните организации и над 300 млн. лв. са били насочени към общините.

„Очакваният допълнителен дефицит, който е 1,8 или 1,48 млрд. лв., вероятно ще достигне 2,5-2,7 млрд. лв.”, посочи още Порожанов, но увери, че той няма да надхвърли бариерата от 3%.