Служебният премиер Марин Райков ще стане отново посланик, но самият той отказа да каже точно в коя страна ще замине, след като напусне Министерски съвет.

Кабинетът е взел решение вчера да предложи на президента назначаване на 8 души на посланически постове. Един от тях е самият Райков.

Това действия на служебното правителство, точно преди то да бъде заменено от редовен кабинет на БСП и ДПС, предизвика острата реакция на социалистите, които поискаха от Плевнелиев да спре назначенията. Този ход на БСП Райков разчете като опит за разчистване на политически сметки.

От пресконференцията на Райков в четвъртък стана ясно, че той няма да се върне на дипломатическия пост в Париж. "Бил съм два пъти посланик във Франция. Не е добър вкус да отивам за трети път. Това, което съм дал за двустранните отношения не е малко, но прецених, че друг по-млад човек трябва да даде израз на друг подход", обясни той.

"За българската общественост никога не е била тайна моята професия. Аз съм дипломат от 1987 година. Когато приех да поема управлението на страната в един тежък момент, когато на улицата протестираха 150 000 души, никога не съм заявявал че напускам завинаги професионалното си поприще. Във всяко свое интервю винаги съм заявявал намерението си да се върна към професията си, която е мое законно право", заяви Райков.

"Аз не съм бил партиен премиер, а служебен премиер, който е назначен от държавния глава, който също е надпартиен. Назначението на един посланик се извършва единствено и само с указ на държавния глава, следователно тезата, че съм назначил себе си е неуместно. Когато преди три месеца уволних себе си прекратявайки мандата си като посланик в Париж не чух възражения, сега чувам възражения за това, че искам да продължа реализацията си в качеството си на посланик. Аз все пак трябва да продължа да работя, след като не съм вече министър-председател", добави той.

Единият от 8-те души визирани в решението е в момента на място и ще бъде повишен в ранг т. е. става дума за 7 души всички до един са професионални кадри, няма нито едно политическо назначение, обясни Марин Райков. Част от хората, които са визирани в решението на Министерски съвет не знаеха дали няма да бъдат принудени да останат в страната поради други причини, подчерта още той.

Двама от предложените лица не подлежат на проверка за принадлежност към ДС, защото са родени след 1973 година. Останалите 6 са проверявани по няколко пъти, някои дори са проверявани по 4 пъти за принадлежност към ДС. Двама от тях са проверявани в рамките на предишното правителство, сред тях няма нито един член на кабинета "Борисов". Всички те са хора, доказали са се във външно министерство, обясни Райков.

"Процедурата предполага първо да се направи обсъждане във външно министерство, да се направи анализ и оценка, след това президентът устно дава съгласие въобще да се започне процедура, след което съгласието се иска и се получава в писмен вид, след това се подлага темата на обсъждане в Министерски съвет и всички министри гласуват. Обсъждането става човек по човек и от там нататък за пореден път това се предлага на държавния глава за негова преценка. Има решение на Министерски съвет и държавният глава трябва да издаде своя указ", обясни Райков.

"Списъкът с 8 души покрива по-малко от една четвърт от свободните посланически места зад граница. Списъкът беше предварително съгласуван с държавния глава и беше одобрен от президента. Нито един човек в този кратък списък не е политическо назначение. Той се състои единствено и само от хора, заемали съответни длъжности в други периоди и при други правителства", заяви още Марин Райков.

"Много е трудно да се оспорва аргументирано становище, чрез което се оспорва правото на един външен министър да бъде назначен за посланик. Това поставя под въпрос приемствеността в българската външна политика, която по дефиниция е надпартийна", каза още той.