Политиците говорят все едно са на маса или сред приятели

Политиците у нас говорят като, че ли са на маса, в битова обстановка или пред приятели. Езикът им е без ценностна система, осеян с клишета и липса на конкретика. Около тези изводи се обединиха езиковедите от СУ "Св.Климент Охридски" Владислав Миланов и Надежда Сталянова. Според тях не е имало нищо ново в речта на политиците в предизборната кампанията тази година с изключение на изключителната агресивност.

Според проучване между студентите, цитирано от Надежда Сталянова, няма никаква разлика в политическите послания в следизборната нощ на президентските избори, референдума през януари и парламентарния вот сега. „Посланията ,когато махнем контекста, звучат абсолютно еднакво. Студентите не познават нито кой го е казал, нито по какъв повод. Всички казват, че са доволни от изборите и резултата и се обявяват за победители.”

Владислав Миланов описа политическото говорене като процес на разпадане на мисълта и липса на послание. Той даде примери с неуместни сравнения: „Като дойде някой от нас не мога да го накарам да се събуе по бели гащи” и свръх умаления: –„Цветанов съм го гледал в очичките.” По думите му проблем е и неграмотността в говора и диалектните форми. „Грамотността е признак, а политическите идеи и посланията към хората минават през езиковата култура”, заяви той.

Последната предизборна кампания беше водена близко до разговорния и нисък език, допълни Сталянова. Тя обърна внимание и на ролята, която медиите имаха преди вота на 12 май. „ Журналистите бяха обект, нападан от госта, а политиците водеха задочни диалози с обиди през медиите”, описа тя. Според нея аудиторията не е това, което налага или изисква по-ниското говорене.

Относно езикът използван по време на изтеклия разговор в Банкя между Мирослав Найденов, Бойко Борисов и Николай Кокинов, езиковедката коментира, че е нормално когато човек не знае, че го записват да говори както пожелае. Но не бива да говори така от трибуната, подчерта тя.