Всеки шести българин е на мнение, че е добре политиците да предлагат на избирателите помощ в натура, намаления в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Това сочат данните от проучване за предстоящия местен вот и референдум на 25 октомври на Алфа рисърч, проведено между 1 и 5 октомври.
Най-възприемана за нормална е тази практика от хората в по-ниско социално положение: около една четвърт от ниско образованите, между 24% и 28% от жителите на селата и най-вече 53% - 56% от представителите на ромската общност.
Единствено парите на ръка все още се смятат за неприемливи. Седем на сто от хората обаче възприемат и тази оферта за нормална, като делът е двойно по-висок сред ниско образованите (14%), 13% в селата и 54% сред ромската общност.
Един на всеки десет анкетирани твърди, че на него лично са му предлагали услуга или пари срещу вот.
Сред българските турци този процент достига 26 на сто, а сред ромите – 35 на сто. Общо 28% от българските граждани заявяват, че такива предложения са получавали техни познати.
В резултат, все по-малка част от избирателите (14%) оценяват изборите в България като честни. Подобни са и очакванията и за предстоящия местен вот (17%).
Делът на положителните оценки спада още повече (до 7%) сред социалните групи, на които най-често се предлагат услуги или пари срещу вот.
Според социолозите акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят.
Има сериозни основания да се смята, че предизборният период минава не под формата на комуникационна кампания на вижданията, ангажиментите и програмите на кандидатите за местни управленци, а под формата на директен маркетинг, се отчита в проучването.
Основните играчи, които хората забелязват да агитират, са политическите партии (46%), и което е особено впечатляващо – местни влиятелни лидери (15%), работодатели и бизнесмени (11%).
Общо 58% от българите твърдят, че ще участват на местните избори. Традиционно най-висока е мобилизацията за гласуване сред възрастните хора, в малките селища и особено сред симпатизантите на ДПС (90%). 25% възнамеряват да се възползват от преференцията, отчита проучването.
Две седмици преди местния вот и националния референдум 39% от българите не са запознати с нито една проява на над 42 000 кандидати за кметове и общински съветници, се посочва още в изследването.
Ако кампанията за местните избори е приглушена, то тази за националния референдум е почти заглушена. Над една трета от избирателите не знаят за него, като в малките селища, сред хората с ниско образование и младежите от провинцията този дял нараства до над 50%. 74% от избирателите на ДПС също не са чували за него, сочат още резултатите.
Независимо от слабата информираност, 71% от българите смятат, че е важно гражданите да изразят мнението си по въпроса „за“ или „против“ електронното гласуване.
Основните достойнства на електронното дистанционно гласуване се виждат във: по-голяма достъпност на гласуването, особено за българите в чужбина и хората с увреждания (48%), намаляване силата на купения вот (47%). 43% от българите са убедени, че партиите, които не купуват гласове, искат електронно гласуване, срещу само 8%, които смятат, че печеливши ще бъдат онези политически сили, които купуват гласове.
49% от живеещите в България смятат да гласуват на референдума. Сред решилите да изразят волята си по този въпрос позицията "Да" (77%) доминира значително над "Не"-то (13%).
Общият извод на социолозите е, че най-важната за политическите партии кампания, тази за местния вот, е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие. Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние.
Поради това, и кампанията за националния референдум, която по същността си е гражданска и при успех ще създаде условия за по-високо участие на хора, които не биха продали гласа си, е сериозно неглижирана от партиите, се казва още в изследването.
Настоящото изследване е проведено в периода 1-5 октомври 2015г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Проучването е възложено и финансирано от Институт за развитие на публичната среда. Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни. Съгласно чл. 205 (ал. 1 - 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
