Умерен оптимист съм, може би вчера бях по-голям. Това сподели председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов в студиото на „Лице в лице” часове, след като 6 партии обявиха „исторически компромис” за конституционните промени и съдебната реформа.

„Би ми се искало да е „исторически шанс”, но очевидно политиката е свързана с компромиси”, посочи съдия №1. Според него „новината е че утре ще имаме новина”.

Ако бяха подходили по по-различен начин, ако бяха заложили една по-кардинална и по-дълбочинна реформа, от която да се отстъпва, може би положението щеше да е друго, коментира още той.

Според него е важен и „вторият план” на преговорите, довели до днешното споразумение. „В момента дебатът от правителството идва от правителство с 5 коалиционни партии, а се оказва, че шестата е от огромно значение за коалиционните промени. (...) Да вкараш предложение в 12 без 5, когато си имал два месеца за това ми звучи несериозно”, каза Панов.

По думите му за конституционните промени е имало професионален дебат, но той така и не е стигнал до хората. Според него сега важно е да се работи по процесуалните закони и постепенно да се подобри работата на отделните магистрати в системата.

Председателят на ВКС все пак отбеляза, че разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии е положително. „От някъде трябва да се започне. Тъй като ВСС е главата на съдебната система, а всички знаем, че рибата се вмирисва откъм главата, очевидно е, че трябва да се смени моделът”, отбеляза Лозан Панов. Той напомни, че вече на няколко пъти са правени персонални промени в кадровия орган, а проблемите са останали.

Съдия №1 даде пример с новоизбрания председател на СГС Калоян Топалов, който иска да промени „незадоволителното” състояние на съда и ВСС би могъл да бъде както опора, така и спънка за него. Панов отбеляза, че е необходимо въпросите, свързани с работата на съда и прокуратурата да се разглеждат от тези, които са наясно – съответно съдии и обвинители.

По повод работата на прокуратурата, той подчерта, че „всяка власт трябва да бъде контролирана (...) Не бива да има власт, над която не стои никой”.