Високото неодобрение, което има правителството и рекордно ниският рейтинг на парламента и коалиционните партньори няма да доведат до промени в трите основни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. Това обаче ще отвори пътя на нови политически формирования и това в момента е ключово за социолозите. Около тази теза се обединиха представили на социологически агенции и политолози в студиото на „Тази сутрин”.

Данните на социологическата агенция „Афис”, представени в неделя, сочат, че ГЕРБ, БСП и ДПС влизат в парламента при избори сега. Само три партии са призьори за бъдещ парламент, но това не е прогноза, тъй като избори няма да има сега, а тенденция, посочи социологът Юрий Асланов.

Повечето агенции отчитат сходни тенденции, запазва се и потенциалът на нови политически формации, както и на малки партии. В смутни времена най-стабилни са традиционните партии - ве имат сигурни шансове, категоричен е политологът от "Галъп" Първан Симеонов. Той уточни, че в момента социологическата картина не е много интересна, а вниманието на агенциите е насочено към по-малките партии.

Според социолозите само Реформаторския блок набира скорост, но не бива да се подценява и Националния фронт за спасение на България на Валери Симеонов, който също има потенциал за ръст в одобрението, добави Асланов. Според него "Атака" вече е върнала част от потенциала си и не може да бъде извадена от играта, въпреки голямото неодобрение към лидера. По думите му Волен Сидеров винаги е имал високо неодобрение, но и доста мобилизирани привърженици. „ Шест-седем години той беше редом с Ахмед Доган и Иван Костов по неодобрение, а сега те са в запаса и ги забравиха”, обясни социологът.

Кой с кого в коалицията?

Политологът Румяна Коларова акцентира върху информацията, че огромното неодобрение на парламента се дължи и на това, че няма ясни сигнали кой с кого е в коалиция. По думите и това е не само политическа криза, но и усещане че институциите не работят както следва. „Хората се дразнят като не знаят как е формиран кабинета. Когато в Европа се коалират се знае коя партия какви приоритети налага и къде отстъпва. В това правителство никой нищо не знае. И министрите и премиера не знаят в кой момент какво ще се наложи и от какво ще се отстъпи”, обясни тя.

Застъпената от нея теза беше за ерозия и в самите партии. „С кого си комуникира Атака в момента?”, запита се тя, коментирайки, че нетърпимост и срив на доверието има и заради „тези 240 души в парламента, чиято представителност се мени”.

Затишие пред буря?

„След първоначалния трус през юни имаме няколко месеца, в които кабинетът е отдъхнал”, допълни Симеонов. Според него е важно да се изчака критичния есенно-зимен период, а в момента има стабилизиране. „Действително има неяснота на този формат, важно е обаче и че хората са разделени по отношение съдбата на кабинета”, коментира той, с думите, че това е гротескно напомняне на 90-те години. Представителят на „Галъп” смята, че нормалност във властта и обществените нагласи може да има ако овладее социалното напрежение, потенциалната енергия на февруарските протести и състави стабилен бюджет, който да "удовлетвори социалните изнудвачи".