Президентското вето върху Изборния кодекс ще бъде обсъдено и отхвърлено още в първия работен ден на парламента тази седмица, прогнозира с висока степен на увереност зам.-председателят на Народното събрание и основен автор на новия закон Мая Манолова.

„Президентът е последователен в намерението си да пречи на влизането в сила на новия Изборен кодекс, но както сме казали евроизборите ще се проведат по новите изборни правила, защото такова е очакването на хората”, заяви Манолова в Кюстендил.

„Новият кодекс не е съвършен, но със сигурност създава една много по-добра уредба срещу купуването на гласове и контролирането на вота”, допълни тя.

Миналата сряда Росен Плевнелиев обяви намерението си да върне няколко текста за повторно обсъждане в парламента. От оповестените в петък мотиви стана ясно, че критиките му са отправени към възможността за политическо влияние при съставянето на Централна избирателна комисия (ЦИК), отчитането на преференциален вот, липсата на разпоредба за електронно гласуване и неясните правила за машинно гласуване, отказа от активна регистрация на гражданите, създаването на „съществени пречки” пред гражданите за упражняване на пряка демокрация.

Според Мая Манолова мотивите за ветото на държавния глава са несъстоятелни, а очакванията й са, че всеки един от тях ще бъде опроверган, както на заседанието на комисията, така и по време на извънредното заседание на парламента – „за да няма капка съмнение, че това което се предлага като нов изборен регламент наистина е най-доброто, което в момента очакват хората”, допълни зам.-председателят на НС.

Манолова коментира още, че предложението за референдум от президента по въпроси, които се отнасят до Изборния процес, е неочаквано, след като той е отсъствал по време на дебата по новите изборни правила, който се състоял повече от седем месеца.

„Да се надяваме, че поне в следващата фаза - структуриране на ЦИК, в която президентът има своите отговорности, ще се движи конструктивно и в съответствие със зададените в Кодекса срокове”, каза още Манолова.

Новият Изборен кодекс всъщност ограничава ролята на президента при формирането на ЦИК, като му отнема правомощието да предлага членове на ръководството на Комисията – това право е прехвърлено към парламента, като според държавния глава има реална възможност мнозинството да наруши баланса и равната отдалеченост на ЦИК от политическите партии.