Повече от 70 000 жени служат във въоръжените сили на Украйна по данни на Министерството на отбраната от началото на годината, като всички те го правят доброволно.
Една от тези жени е Катя. Понеже служи в специалните части, не можем да разкрием идентичността ѝ.
Родом е от Суми в Северна Украйна. Родителите ѝ също са медици. Водена от мисията да прави добро и да дава шанс за живот, се включва в армията. Връща се в Украйна през 2022 г., участва в териториалната отбрана, а през 2023 г. се присъединява към специалните части.
„Казвам се Катя. Не мога да ви кажа фамилията си, защото не е безопасно за мен. Аз съм офицер в украинската армия и служа от около четири години. Медик съм на група войници от специалните части, които работят с дронове“, казва ни тя.
На фронта ли сте?
В повечето случаи, да.
Какъв беше животът Ви преди това?
Животът ми преди войната беше прекрасен, защото учих право в университет във Франция в продължение на две години и имах чудесната възможност да видя света, да пътувам, да се забавлявам с приятелите си. Една от най-големите ми мечти е да работя като адвокат за правата на човека.
Какво се случва през деня Ви в работата?
Работата в специалните части е много интересна, не е като да служиш в обикновена военна част. Понякога се събуждам на едно място в страната си, а вечерта мога да работя на друго. Понякога не знам къде ще работя на следващия ден.
Трябва да подготвя униформата си, нещата си за работа като бронежилетка каска, медицински принадлежности, защото във всеки момент командирът ми може да ми се обади и да ми каже, че трябва да отидем в друг град или на друго място в страната ми. Всеки ден е като голяма изненада за мен.
Имате ли почивки, или работите всеки ден?
Работя всеки ден. Понякога имаме почивки - един или два дни в месеца, защото сме наистина много, много уморени.
Два-три дни можем да работим без сън и това е нормално, защото е много важна мисия.
Спомням си времето, когато работихме с един мой колега и можеше да спим, но единият трябваше да е активен, докато другият спи. През два или три часа се сменяхме. Понякога е много трудно, психологически.
Кое беше най-трудното нещо, което сте правили на фронта?
Понякога има ситуация, в която виждаш ранен човек, опитваш се да направиш всичко, което можеш, и дори повече, но този човек, за съжаление, умира. Мисля, че това е най-трудното нещо, просто защото го познаваш. Той може да е твой колега, човек от твоето поделение или човек, с когото вчера си пил кафе, а днес той да е мъртъв.
Възможни ли са чудеса на фронта?
Не. Не вярвам в чудеса и не вярвам в бърз, справедлив мир. Вярвам в моя колега, в украинската армия, това е всичко.
Какво e да си жена в украинската армия?
Понякога е трудно. Аз нямам проблем със сексизма, но знам, че някои момичета имат. Понякога виждам как моят колега се опитва да ме защити. Аз нямам нужда от това, защото съм офицер, войник съм като всеки друг мъж, но мисля, че е естествено, знаете, когато мъжете се опитват да защитят жените.
Така че това е първият проблем. Вторият проблем - мисля, че преди украинската армия не беше готова да приеме много жени. И си спомням първата си униформа и първата си броня, които бяха по-големи от мен, може би с два размера.
И е много, много неудобно да работиш с униформа, която, знаете, анатомично не е униформа за жени, а за мъже, много е неудобна.
Но това е било в началото, сега не е така, нали?
Имам униформа от неправителствена организация, не от моето правителство. Така че не е толкова бърз процес. В този случай „землячки“ ми изпратиха добра униформа. Изпратиха ми не толкова тежка бронежилетка и каска. И ми изпратиха два вида униформи. За лятото и за зимата, които са много удобни и с много добро качество.
Те все още ли Ви помагат?
Да, понякога организират дейности за жените в армията, за психическото им възстановяване. И се чувстваш много комфортно, защото всички момичета имат същия опит и можеш да говориш свободно.
Мислите ли, че в бъдеще, когато всичко приключи, ще забравите това, което сте видели и през което сте преминали?
Мисля, че е невъзможно, защото не е толкова лесно преживяване. Но мисля, че е добре за мен. Когато ми се случи нещо лошо, където и да е по света, знам какво мога да направя. И, знаете ли, подготвям се за много лоши неща, които могат да се случат на един нормален човек в живота му. Имам много интересен опит. И мисля, че този опит не е толкова добър, но може да ми помогне да оцелея.
Как поддържате мотивацията си?
Просто вярвам в работата си. Вярвам, че правя нещо добро. Това е всичко. Това е битка за оцеляване. Мисля, че е много, много дълъг път. И може би ни трябват две или три години и се надявам тази война да свърши.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
