Лидерът на ДПС Лютви Местан защити „негласуването” като израз на политическа позиция, критикувайки инициативата на президента Росен Плевнелиев за референдум по три въпроса за изборните правила. Местан видя в нея цел „да се бламира приемането на новия Изборен кодекс”.
Председателят на ДПС обяви като несъстоятелна идеята за задължителен вот, като я квалифицира като „насилие върху свободната воля на българските граждани”. Според него е излишно с референдум да се търси отговор на въпроса „допустимо ли е свободната воля на един избирател, който не припознава в нито един участник в предизборната надпревара, изразител на политическите си виждания, да бъде смачкана от законодателя и да бъде принуден да гласува за някого”.
„Днешна Европа намира отговора на този фундаментален въпрос с уважение към правото на глас, без да трансформира това право в задължение”, подчерта Местан и даде пример с „водещи демокрации” като Германия и Великобритания, където няма такава мярка.
„Всички сме заинтересовани от по-висока избирателна активност, но този въпрос няма да се реши по пътя на насилието над свободната воля, а с адекватно реформиране на политическата система”, посочи председателят на ДПС.
Той разкритикува предложението на президента и в частта му за мажоритарен вот. „Европейската практика е в полза на пропорционалната избирателна система. Ако се въведе мажоритарен избор и страната бъде разделена на 240 едномандатни района, една политическа сила може да спечели навсякъде с един глас пред останалите и да се стигне до абсурдна ситуация, в която формация с 25% взема всички 240 мандата в един парламент”, изчисли Местан.
Той подчерта, че разсъждава не от гледна точка на „тяснопартиен интерес”, а от тази на „българския национален интерес”, който предполага широко представителство в Народното събрание, за да бъдат представени всички преобладаващи настроения в българското общество.
Според Местан резултатът от мажоритарен избор ще бъде три партии в НС, едната от които ДПС, и практически „възстановяването на двуполюсния модел”.
Лидерът на ДПС изрази опасения и от „целесъобразността на това политическият дискурс, свързан с избирането на български представители в ЕП, да бъде примесен с други теми”.
