България не е фактор за външнополитическите позиции на Европейския съюз. Това заяви в предаването „Тази сутрин” бившият външен министър от кабинета на Тройната коалиция Ивайло Калфин в коментар на кризата в Украйна и отношението на българската държава към нея.

„България е на Балканите – геостратегически регион с много интереси, нашето членство в ЕС стабилизира положението на Балканите”, посочи Калфин в отговор на въпрос дали принадлежността към Общността е извадила страната от сферата на влияние на Русия.

„Не ми е ясно с какъв мандат премиерът отива на Европейски съвет – не знам каква е българската позиция. Нормално е да има позиция на парламента и той да защитава нея – сега има решение на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, има една позиция на БСП, а отделно има една нюансирана позиция на външния министър Кристиан Вигенин – коя да защитава Пламен Орешарски? Поставяме премиера си в много тежка ситуация, ще бъде обект на натиск от различни страни, а няма да има инструменти да се защити”, коментира още Ивайло Калфин.

Като част от формацията на президента Георги Първанов АБВ и водач на евролистата на движението, Калфин очаквано критикува не само липсата на ясна линия на поведение по темата „Украйна”, но и външната политика на кабинета като цяло. Той изрази недоумение от избора на премиера Пламен Орешарски да посети Виетнам. „Там имаме много приятелски отношения, много представители на правителството, завършили образованието си в България, но и на мен не ми е ясно каква е причината за посещението”, подчерта той.

„Виетнам, Китай, Азербайджан – те са едни бързо развиващи се икономики, но е смешно да кажем, че сме врата за китайски стоки, например, защото те влизат отвсякъде”, обясни още бившият външен министър.
„Когато искаш да отидеш някъде, трябва да си фактор, да имаш мнение, да събираш други около себе си. Според мен ние нямаме тези инициативи, които да ни направят интересни. Бяхме много активни на Балканите и в Черно море, а сега нямаме никаква позиция за случващото се в Черно море. Не посещаваш една стана, когато не си интересен”, посочи Ивайло Калфин.

Той посочи също, че не е ясна причината за посещението на генералния секретар на НАТО Андерс фог Расмусен, чийто мандат изтича през октомври. „Расмусен си тръгва, това е прощалното му посещение, но би било хубаво да знаем, ако ще има и други теми”, коментира бившият външен министър. „Не знам какво печели правителството с това мълчание”, допълни той.

Сценарият „Трета световна война”

Ивайло Калфин изрази дълбоко съмнение, че кризата в Украйна ще предизвика Трета световна война. „Това, което се случва, е геополитика - противопоставянето между условно Запада и Русия. Русия и САЩ провеждат преговори и това е правилният формат, Украйна, разбира се, трябва да участва”, обясни той.

По думите на Калфин, Русия е „изключително чувствителна към разширяването на НАТО” и се стреми да се обгради с пояс от държави, от които не може да очаква агресия. Затова тя застава на позицията, че Украйна трябва да стане федерална държава и да не се присъединява към политическите и военни съюзи на Запада – ЕС и НАТО. „Все пак западните държави са на различно мнение и по време на преговорите се поставят най-разнообразни искания”, допълни бившият първи дипломат на България.

По думите му, няма нищо извънредно в предупрежденията на Украйна срещу Русия за струпаните по източната й граница военни части. „Ако се стигне до киевски сценарий с гражданска война, тогава ще видим какво ще стане”, все пак обясни той.

Калфин коментира и ситуацията в трите области - Луганска, Харковска и Донецка, в които се наблюдават засилващи се сепаратистки настроения. „Не вярвам Русия да влезе с военни части в тези области, но ще останат неспокойни, докато не се реши кризата”, прогнозира Ивайло Калфин.

Трите области са най-богатите на природни ресурси – там се добиват въглища и се произвежда стомана. Там е съсредоточена индустриалната икономика, докато в западната част се отглежда зърно, обясни още той.

Той подчерта, че трябва да се прави разлика между рускоговорящи и руснаци - много украинци говорят руски, без да са руснаци, обясни Калфин. „В Източните провинции те са между 35-40%”, коментира още той.