Изборите в България: Съпротива срещу радикалите

Откакто вълната протести свали кабинета на Бойко Борисов през февруари, по-малки и по-националистически партии започнаха да трупат точки от властовия вакуум и общественото недоволство в България.

Пред турското посолство близо 1000 души скандираха: "Атака!". Това все още не звучи като инструкция да се нахлуе в посолството. Поне не засега.

Става въпрос за името на тяхната партия – „Атака”, и призив към нейния лидер – Волен Сидеров, пише в свой коментар за предизборната обстановка в страната Би Би Си, цитиран от БГНЕС.

Белокосият ръководител изгря на политическата сцена през последните години, първоначално като водещ на популистко телевизионно шоу, а след това като водач на националистическа партия.

Стоейки на подиума, той кори турското правителство за това, което нарича претенции, засягащи българския суверенитет.

Етническите турци съставляват близо 10% от българското население повече от век, след като страна престана да бъде част от Османската империя. Попитах един от привържениците на Сидеров дали смята, че Турция представлява военна заплаха за България.

"Турското правителство следва т. нар. неоосманска идеология за възстановяване на Османската империя", обясни младежът. "Тук сме, за да защитим целостта и суверенитета на България".

Протестът обаче е повече от движение срещу турците.

ПО-ЗЛЕ ОТ АФРИКА.

В речта си пред тълпа симпатизанти г-н Сидеров спомена още членството на страната в Европейския съюз и обвини чуждестранния бизнес за ниските български заплати – теми, които обсъждам с друг привърженик на „Атака” – Хари.

"От икономическа гледна точка България е пълна каша", заяви той. "Чуждите компании използват евтиния труд у нас. Заплатите тук са по-ниски и от Африка, което е срамно. Тук е мизерия".

Макар че протестът е малък – според социологическите проучвания „Атака” ще спечели едва 5% от гласовете, изразяваните възгледи в рамките на събитието са полезен барометър за общественото мнение в България.

След масовите протести през февруари, които свалиха правителството на Борисов, „Атака” набра инерция, като извлече изгода от недоволството на хората.

В Гърция и Унгария подобен гняв, но от икономиите, даде тласък на тамошните крайнодесни движения – Златна зора и Джобик.

В двете страни в цели се превърнаха имигрантите, докато в България партията на Сидеров се занимава с престъпността, извършвана от най-бедното етническо малцинство в страната – ромите. Днес те съставляват приблизително 10 от българското население.

Но „Атака” все пак запазва своето презрение за тези, които вини за икономическата стагнация.

РАЗОЧАРОВАНИЕ.

След четиригодишно социалистическо управление (от 2005 до 2009) и още толкова под ръководството на Борисов и неговата дясноцентристка администрация (от 2009 до 2013) народът е разочарован от анемичния икономически растеж и най-ниските заплати в ЕС.

Повдигнах въпроса в присъствието на г-н Борисов, който, макар и подал оставка след масовите протести, днес се бори за втори мандат. Въпреки всичко той просто вдига рамене.

"Това е демокрация", изтъкна бившият премиер. "Където и да отида тази кампания, площадите са пълни с тълпи хора, които ме обичат. Те знаят, че за три и половина години не успяхме да разрешим проблемите в страната. И да, допуснахме няколко грешки".

Но популярността на г-н Борисов претърпя тежък удар от редица корупционни скандали.

От интервюто ми насам прокуратурата обвини бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, че позволявал на свои служители в МВР да извършват престъпления, включително телефонно подслушване на политически опоненти.

Скандалът бе определен като "Българският Уотъргейт" и намали сериозно шансовете на Борисов и неговата партия ГЕРБ.

Г-н Цветанов отрече да е поръчвал каквито и да е специални наблюдения. От своя страна той обвини социалистите, че подклаждат скандала.

БСП пък хвърли вината върху културата на персонална политика, станала популярна в България напоследък.

"През последните години политиката някак се съсредоточи върху личностите, а не върху политиките и идеите", коментира Кристиан Вигенин – евродепутат от левицата.
Твърди, че неговата партия не носи вина за това.

"Надяваме се българските избиратели скоро да разберат, че идеите, които една партия споделя, защитава и прилага в парламента, са възлови за разрешаването на проблемите".

Но боричканията между двете основни партии не успяха да впечатлят избирателите. От всичко това спечелиха маргиналните движения като Атака.

ЕЛЕМЕНТАРНИ ОТГОВОРИ.

Атака, изглежда, ще спечели шепа места, вероятно не повече от 21-те, които си осигури на предходните парламентарни избори. Питам г-н Сидеров на какво се дължи това.

"Нашите проценти в проучванията се дължат основно на медийното затъмнение, наложено на партия Атака", обясни политикът.

"От години на Атака се лепи негативен имидж. Лично аз бях погрешно интерпретиран като екстремист и опасен човек... това бе умишлена медийна кампания за опетняване на партия Атака".

Лидерът на националистите вече открил начин да заобикаля проблема. Използвал собствения си опит от телевизионното студио.

Сочи към стая в съседство на своя офис, изпълнена с журналисти, заети с подготовката на вечерното ток шоу на партията. Често предаването е водено от самия г-н Сидеров.

Самите медии няма да позволят Атака да спечели или изгуби центъра, твърди Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии в София.

"Макар че има доза истина в думите на г-н Сидеров, че (икономическият) модел, който имахме, не е толкова ползотворен, колкото някога бе", отбеляза Смилов, "да виним чужденците... е някак елементарно, и не смятам, че много хора виждат някакъв вид решение на истинските проблеми в лицето на Сидеров".

Ако това действително е така, избирателите, почувствали разочарование от основните политически партии, може би не намират човек, към когото да се обърнат. А при липсата на ясен победител от изборите политическото бъдеще на България изглежда мрачно.