Политици, включително и от правителството, признават, че България има проблем с корупцията. Това каза в интервю за „120 минути” посланикът на Германия у нас Херберт Салбер. В коментара си (първи на българска земя) дипломатът подчерта, че Шенгенското пространство не функционира по очаквания начин, но в същото време беше категоричен, че евентуалното приемане на страната ни в него не е инструмент за натиск върху управляващите.
„Що се отнася до границите в Европа, те са абсолютно твърдо установени и всеки, който живее тук и управлява страната е длъжен да се съобразява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават извън физическите граници, които са определени на държавите” – така Салбер коментира провокативното изказване на Реджеп Ердоган за „духовните граници” на Турция.
По думите му страните от Западните Балкани трябва първо да изчистят граничните си спорове и чак тогава ще могат да гледат към ЕС.
Интервю на Светослав Иванов
-Г-н посланик, изключително ми е приятно да сме тук във Вашия кабинет. Добре дошли в "120 минути" . Кажете ни, защо толкова дълго продължиха преговорите за новото правителство, оглавявано отново от г-жа Меркел?
Както може да си спомните, първо имаше опити с 4 партии да бъде създадено коалиционно правителство, което в крайна сметка не ни се отдаде. Тези преговори в началото отнеха много време. След това продължиха преговорите със социалдемократите. Социалдемократическата партия трябваше да изчака резултатите от преговорите да бъдат одобрени от членовете на самата партия. Всичко това изискваше време, затова продължи толкова дълго.
-В понеделник президентът на Турция пристига у нас, за среща на върха, Европейския съюз и Турция. През януари г-жа Меркел заяви в София, че подкрепя подобна среща, но при определени условия. Кой е най-важният въпрос, който трябва да бъде изяснен във Варна?
Когато Федералният канцлер беше тук в София и се срещна с министър-председателя на Република България, тогава беше направено предложението и тя каза, че го намира за добро. Това може би е опит натоварените разговори между Европейския съюз и Турция да бъдат поставени на нова основа. Основният предмет на разговорите ще бъде разбран през предстоящите дни, но ЕС смята, че трябва отново да бъдат започнати преговорите с Турция.
-В началото на седмицата Ердоган заговори отново за бежанците. За това, че ЕС не е превел цялата сума от обещаните 3 млрд. евро. Как гледате на това? Като на предупреждение или като на директна заплаха към Европа, че бежанци могат да тръгнат отново и то през България, това е важен въпрос и за нас…
Не мисля, че тук можем да говорим за заплаха. През следващата седмица, когато лидерите на ЕС ще се срещнат с президента на Турция, ще имат възможност да говорят по тази тема. Това, което виждаме в момента, е, че имаме споразумение между ЕС и Турция, което трябва да функционира. Естествено, отделните аспекти на това споразумение се разбират различно. Но ние се надяваме и наистина очакваме това споразумение да бъде продължено и да продължава да се прилага.
-Г-н Ердоган демонстрира периодично широки душевни граници, в които влизат дори градове в България и Гърция, понякога. Да Ви попитам като посланик на Германия, трябва ли Германия или ЕС да променя собствените си душевни граници, според душевните граници на г-н Ердоган?
Не мисля, че можем да използваме подобна терминология в този контекст, що се отнася до границите в Европа, те са абсолютно твърдо установени и всеки, който живее тук и управлява страната е длъжен да се съобразява с тези граници. Естествено, че културните граници, езиковите граници минават извън физическите граници, които са определени на държавите. Ако това е в случая – различни гранични региони, мисля, че това е напълно разбираемо. Но когато говорим за физически граници и държавни граници те са твърдо установени и трябва да се спазват.
-Казвайки това, България непрекъснато говори за Западните Балкани като приоритет за българското Европредседателство, интеграцията на нашите мили съседи в ЕС, но те бяха призовани от Юнкер да решат точно тези свои проблеми, всички гранични спорове и широката си душевност, защото наистина хората на Балканите са с широки души, да Ви го кажа така…
Така е. Преди да говорим за едно евентуално възможно разширение на ЕС, трябва да говорим, трябва да имаме много ярко изясняване на граничните спорове между тези страни. Мисля, че това е едно умно решение. Когато погледнем картата, България има наистина стратегически интерес да има сигурност в региона и ако страните от Западните Балкани имат една сигурна европейска перспектива, то това ще допринесе за сигурността. Тези страни имат ясна европейска перспектива. За три от тях вече тази перспектива е конкретизирана. Но трябва да бъде ясно, че тази перспектива може да бъде реализирана само тогава, когато тези гранични спорове бъдат решени и когато критериите се изпълнят.
Това е един въпрос, който Македония трябва да реши с партньорите, с които води преговори в момента и ще се радвам, ако скоро наистина бъде намерено решение. Как това решение ще изглежда не зависи от нас.
-Сред другите приоритети на българското Европредседателство – приемане в Шенген и Еврозоната, прави ми впечатление, Ваше Превъзходителство, че когато тук дойдат високопоставени представители на германското правителство, дори и канцлера Меркел, на думи подкрепят българските усилия, хвалят ни, така да се каже, но в Германия реториката е много различна. „Опасно е такава корумпирана страна да се присъединява към Шенген”, казва г-н Херман. Каква поука трябва да си вземат българските управляващи от тази разлика в думите, които се използват тук и навън?
Мисля, че от една страна, трябва да се взема предвид и реториката в този контекст, но от друга страна и да се разглеждат и фактите. Събитията през последните години ни показаха, че в момента Шенгенското пространство не функционира по начина, по който е замислено. Когато Федералният канцлер беше в София, тя каза че с Шенген целта ни беше да осигурим свободното движение на хората, но по този начин не обърнахме достатъчно внимание на защитата на външната граница. Това, което канцлерът Меркел предложи е постепенно приемане на тези страни в Шенгенското пространство и това важи и за България.
-Но да се върнем на корупцията. Българските политици говорят, че е имало само или основно усещане за корупция. Сега да Ви попитам като посланик на Германия, има ли усещане за корупция в германския бизнес и само усещане ли е това всъщност
Това е много интересна тема. Аз се опитвам да получа възможно най-много впечатления от първа ръка по тази тема, което е доста трудно, защото корупцията по естество е потайна. Но това, което тук политиците, включително представителите на правителството казват, признават, е, че България има проблем с корупцията. Аз имам впечатление, че по-голяма част от германските фирми, които работят, които са представени, не се оплакват от това, така че не всичко е пропито от корупция. Но това явление съществува и в крайна сметка, съвсем скоро България създаде антикорупционен орган, чиято задача би трябвало да бъде да се бори с корупцията и се надявам, че това ще бъде успешно.
-Останаха ли инструменти за натиск върху България за да се бори с корупцията? Питам Ви, Европа може ли да използва инструменти освен прословутия мониторингов механизъм,някои анализатори смятат, че именно Шенген е една такава разменна монета. „Преборете се с корупцията пък ние ще ви позволим да влезете”…или в еврозоната? Това ли са последните двадесет метра?
Аз не бих говорил за натиск, а бих говорил за един разумен диалог, който всяка година сверява резултати и по тогава би трябвало да бъдат направени следващите стъпки, които и са свързани до едно успешно интегриране в Шенгенското пространство.
-Да разследваш корупция се превръща в особено опасна работа и то на европейско ниво. От началото на годината бяха убити двама журналисти в Малта и в Словакия. Знаете, у нас, колеги бяха заплашвани, включително и в ефир или се водят мръсни кампании по страниците на някои издания или вестници срещу хора, които имат различно мнение от, да кажем, наложилото се сред политиците. Кое оказа толкова лошо влияние в отношенията между медиите и политиците?
Не съм сигурен дали в момента взаимоотношенията между медиите и политиците в Европа като цяло са зле. Наистина има журналисти, които загубиха живота си и са заплашвани, което е абсолютно неприемливо. Това трябва да бъде много ясно казано. Това зависи от всички нас. Ние трябва да понесем отговорността за това,че такива неща не трябва да се случват в журналистиката. Трябва да имат възможност да работят свободно и трябва да имат възможност да развиват недостатъците, това им е задачата и трябва да има уважение към този труд. И, че взаимоотношението между политиците от една страна и медиите, от друга, трябва да се базират върху разумна основа. Аз мисля, че медиите които стартират подобни кампании трябва да бъдат санкционирани. В Европейския съюз мисля, че в момента доста добър баланс има по отношение на медиите.