С приети на второ четене промени в Закона за виното и спиртните напитки парламентът дефинира понятието "оцет". Според мотивите на вносителите липсата на определение е допуснала злоупотреби от страна на недобросъвестни производители, които пускат на пазара или влагат в храни опасни синтетично добити химикали.
През последните години на българския пазар са се увеличили продажбите на оцет, приготвен от оцетна киселина, получена чрез химичен синтез, т. е. за производството му не се е използвало вино или етанол, а производни и деривати от разграждането на петрола, посочват вносителите.
Според приетата в закона дефиниция "оцет" е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход. В зависимост от суровините, оцетът е винен, плодов, алкохолен, балсамов.
Вече ще има и санкция за онези, които дръзнат да произвеждат или предлагат оцет, произведен в нарушение на закона. Глобата за подобно нарушение ще е 1000-5000 лв. за физически лица и 5000-10 000 лева за юридическите лица.
Преди дни, когато депутатите отложиха гласуването на промените, Павел Шопов от "Атака" разказа личен опит с фалшив оцет - преди 2 години той си купил оцет за 60 ст., за да си направи буркани с кисели краставички, но консервите „бомбирали”.
