Германия даде ново начало на преговори за контрол на въоръжението. На неформалната среща на външните министри на страните от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Потсдам никой открито не се обява против. Липсваха обаче три от важните фигури в този диалог – Сергей Лавров, Джон Кери и Мевлют Чавушоглу.

По думите на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер руската делегация е съгласна за диалог, а американските представители определили идеята като „интересна“.

Каква е българската позиция? Външният министър Даниел Митов в блиц интервю след срещата пред Кристина Баксанова.

- Г-н министър, срещата на външните министри на страните от ОССЕ в Потсдам е неформална, но защо е важна за България и за останалите държави, участващи в нея?
- Това е неформална среща, която подготвя официалната среща през декември в Хамбруг и поставя началото на един дебат. След предложенията на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер за възстановяване на диалога, свързан с разоръжаването, трябва да се формулират позиции, които да бъдат представени на предстоящата среща в Хамбург. Това е идея, която България подкрепя, но е ясно, че тя не може да остане самостоятелна, когато говорим за мерки за възстановяване на доверието.

След започването на конфликта в Украйна и незаконната анексия на Крим недоверието между Западна Европа и Русия е голямо, затова търсим начини това доверие да бъде възстановено. Това става с добра воля и от двете страни. Разговаря се много интензивно и за мониторинговата мисия в Източна Украйна, като е ясно, че мисията не може да изпълни своята задача, защото няма достъп до определени територии. Не може да има доверие, ако не се установи истината какво се случва на територията на Донецска и Луганска област. Това трябва да е нашата цел и самата администрация на ОССЕ да получи инструментариум и да установи фактите такива каквито са – без пропаганда, без изкривявани на истината, без фалшифициране на реалността.

- На срещата отсъстват външните министри на Русия, САЩ и Турция – страни, с които България има специални отношения. Как България може да помогне в диалога?
- ОССЕ търси начини да работи и по миграционната криза. Това е позиция, както на България, така и на други държави като Италия, които са засегнати и граничат с рискови региони. Никой не е изолиран в случая и никой не е предпазен. България е в интензивен диалог с Русия, САЩ и Турция и се опитваме да дадем своя принос по мирен начин и през дипломация, което за момента се оказва трудно. Ние много се фокусираме върху конфликта в Украйна, но не бива да забравяме, че има замразени конфликти в Грузия и в Приднестровието, които са от не по-малко значение. Общият знаменател при всички тях е Руската федерация.

- Преди седмица германският канцлер Ангела Меркел и правителствените ръководители от ЕС се обединиха, че трябва по-сериозна вътрешна и външна сигурност в Европа. Днес темата на ОССЕ е контрол на въоръжаването. Не си противоречат двете инициативи?
- Контрол на въоръженията е възможен и при желание на всички да се постигне именно в ОССЕ и да има някакъв ефект, защото форматът тук е многообхватен. В същото време ЕС има своите задължения по опазване на своята сигурност, най-вече на границите. Европа трябва да започне да гледа на себе си като едно цяло с външни граници. Всички съвместно трябва да пазим и охраняваме тези граници, със съвместни усилия и фокусирайки ресурси върху тях. България даде в последните месеци много по оформянето на такъв тип позиция и мисля, че това започва да се разбира много сериозно от почти всички.