Бежанската вълна - заплаха за националната сигурност на България

Бежанската вълна като една от основните заплахи за България - има рискове, които бежанците носят по отношение на националната сигурност. Това заяви министърът на отбраната Ангел Найденов преди началото на заседанието на Обществения съвет по отбранителна политика.

Сред рисковете, които държавата отчита във връзка с нарастващата бежанска вълна, са хуманитарни рискове, рискове за социално-икономическо напрежение в районите, в които се настаняват бежанците, както и рискове за здравната и епидемиологичната обстановка и рискове от потенциалното инфилтриране на радикални елементи сред бежанците.

Ангел Найденов призова ситуацията да не се „изтеризира” излишно и да не се разглежда „само и единствено заплахата за България”. Военният министър увери, че България изпълнява своите международни ангажименти, включително по отношение на бежанците, и няма да се абстрахира от тях или да ги игнорира.

„Трябва да си даваме сметка, че тук погледът не може да е само формален – че има бежански поток. Има драма и към тази драма всеки един от нас трябва да прояви съответното разбиране и държавата трябва да направи необходимото, за да създаде условия за настаняване на бежанците”, допълни обаче Ангел Найденов.

По думите му Министерството на отбраната е предоставило сгради, в които могат да се настанят бежанци. Предоставени са и помощи за тяхното ежедневие – легла, завивки, лекарства, ваксини, мобилна лаборатория за клинични изследвания на ВМА.

Според военния министър ситуацията с бежанците не е основателна причина за искане на нов вот на недоверие към кабинета „Орешарски”.

Според него е логично да бъде свикан Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) по темата с бежанците. „Това, в крайна сметка, е решение на президента. Тогава, когато той прецени, винаги може да свика заседание на КСНС”, коментира министърът.

Военно обучение в училище

Военният министър обяви, че от 1 декември ще бъде въведена начална военна подготовка за учениците в 9 и 10 клас в рамките на 5 часа. „Това е допълнително към 20-те часа за придобиване на умения за реакции при криза и различни бедствия”, поясни Ангел Найденов.

Ведомството му предвижда още въвеждането на 90 часа военно обучение във висшите учебни заведения, но този въпрос предстои да бъде разработен след преглед на военно-образователната система.

Минимум отбранителен потенциал

Ангел Найденов констатира, че в резултат на всички стратегически прегледи, които са правени, реформите в сектора на отбраната са се изразявали в съкращаване на личен състав и техника, в резултат на което страната има намален отбранителен потенциал.

„В продължение на години проектите за инвестиции в отбраната се изразяват в купуване на 15 хеликоптера, три транспортни самолета, четири кораба втора ръка и 250 единици колесна техника от 10 000 на въоръжение в Българската армия. Това определено не е ефективно”, подчерта Найденов.

„Най-реформираната система в рамките на тези 23 години преход е Българската армия и българките въоръжени сили. Няма по-реформирана система и няма друга система, която да е била обект на толкова промени, реформи и съкращения”, коментира военният министър, като допълни, че План 2014 г., който трябва да приключи скоро, предвижда съкращаването на близо 2000 души – цивилни и военнослужещи.

Никой да не тества способностите на армията

На фона на изброените констатации Ангел Найденов увери, че Българската армия е в състояние да изпълнява своите задачи. „Не бих съветвал никой да тества способностите на българската армия – те са достатъчно добри, независимо от общата оценка за състоянието на техниката”, посочи той.

Военният министър настоява за „стратегическият преглед” на българската отбрана заради съществуващ пакет от цели за способностите на въоръжените сили, който предвижда за периода 2013 г. – 2028 г. да бъдат изградени 50 формирования на стойност 2,3 млрд. лв.