Търговски спор, който чака разрешението си в съда, не бива да се политизира. Това коментира в предаването „Тази сутрин” строителният предприемач Антон Андронов, който е страна по дело в Софийски градски съд между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и изпълнител на негов проект от Стара Загора.

През миналата седмица политически клуб „Екогласност” подхвана случая по изцяло нов начин и го използва като основание да поиска импийчмънт на президента Росен Плевнелиев и за имунитета на един народен представител – бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Става дума за пречиствателната станция на Стара Загора, построена с европейски средства от чуждестранен консорциум, в който влизат германска и турска компания. Освен че се оказва неефективна, станцията се оказва и недокрай платена на строителите.

През годините консорциумът ощетява своите подизпълнители, като не им изплаща дейности за 1 млн. лв. Българската строителна фирма печели дела на всички инстанции. Съдът разпорежда да се спрат плащанията по проекта към турско-германския консорциум. МРРБ обаче не се съобразява със запора и се разплаща с чужденците докрай.

Ощетените строители сега търсят отговорност от министерството и бившите министри. Искането е Росен Плевнелиев, Лиляна Павлова и министерството солидарно да възстановят неизплатените суми. Заради големите съдебни такси, искът е частичен – за 50 000 лв.

Насрочването на делото се бави вече почти година в Софийския градски съд. За сметка на това Политически клуб „Екогласност” го използва срещу Плевнелиев и Павлова. Сигналът е подаден до прокуратурата и парламентарната комисия за борба с конфликт на интереси. Председателят на комисията Волен Сидеров дори не изключи вариант за импийчмънт на президента, ако се докаже злоупотреба.

„Аз бях изненадан и смутен. Един случай, който има решението си в съда, трябва да се политизира. Задължението на политиците е да не позволяват да се случват нещата, които се случиха с нашата компания, случват се и на много други компании, които работят с проекти, финансирани с публични средства, а в крайна сметка парите не стигат до тях като реални изпълнители и строители”, коментира Андронов. Той не отправи обвинения в корупция и конфликт на интереси, но изтъкна „некомпетентността на администрацията” и „несъобразяването със съдебни решения”.

Според проф. Владо Петров, който защитава предприемача, спорът се върти около това как да бъде тълкуван един законодателен текст, който предвижда, че „обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата и държавните учреждения (…) не се допуска”.

„Това е основанието на МРРБ по времето на Плевнелиев и Павлова. Вероятно поради нежелание да признаят вземанията на дружеството на г-н Андонов, те отказват да заплатят сумата на строителя. Това, с което са мотивирали отказа си, е съвършено несъстоятелно”, подчерта проф. Петров. Той прочете част от мотивите, подписани от Павлова като зам.-министър: „Отклоняването на отделни плащания по проектите с европейско финансиране към друга сметка и друга цел би довело до осуетяване на финансирането и успешното завършване на строителството на пречиствателните станции за отпадни води в Стара Загора и Димитровград. Считаме, че интересът от нормалното финансиране и финализиране на тези проекти е от съществено значение за интересите на България и е несъизмерим с обезпечителната нужда на отделни юридически лица”.

Според проф. Петров такава позиция обезсмисля се съдебната система и изрядните търговски отношения на държавата с чуждестранни и български фирми.

Адвокатът на Лиляна Павлова Даря Пенкова подчерта, че казусът в съда е висящ, а Лиляна Павлова и Росен Плевнелиев не са страна по делото и не могат да имат отношение по случая. „Има дело в Страсбург, за съжаление по това дело ще отговаря България”, заяви тя.

Андронов подчерта на финала, че според него случаят не трябва да се използва за политически атаки.