Днес на 17 септември православните християни почитат паметта на светите мъченици София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов.
Днешната дата е избрана с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. за празник и на град София.
Храмът „Св. София” е изключително важен в исторически и културен план за столицата и е център на днешните празненства. Градът е кръстен именно на храма, а когато е строен камбанария не е имало. Днес тя е позиционирана на дървото срещу светата обител.
Зам.-кметът на София Тодор Чобанов обясни, че градът е носел много имена през вековете, но още през Средновековието получава настоящото си име.
„Имаме официални документи от XIV в., в които градът е посочен като София. Храмът-кръстител е едно много интересно място – още през 1-II в. тук започва да се изгражда свещен за християнството храм. Този, който познаваме и до днес е от времето на император Юстиниан Велики”, посочи Чобанов.
По думите му, името „София” се свързва с император Юстиниан, който имал дъщеря с това име.
„София означава премъдрост Божия и днес се сещаме, че християнството е религия на висшите ценности – вярата, надеждата и любовта. Именно това са ценностите, които човек трябва да придобие, за да бъде мъдър”, каза още той.
Десетки миряни запалиха свещ за празника и получиха благословията на Негово Светейшество патриарх Неофит.
София означава божия мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Исус. Майката и дъщерите ѝ не криели своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох казал за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора.
Когато застанали пред него, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко, а майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
На днешния празник именниците посрещат гости, като в много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават с грозде или с други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Празникът се почита най-тържествено от именниците – Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.
