Отиде си акад. Васил Казанджиев, съобщиха негови близки, пише БТА. Той е един от най-изтъкнатите композитори, диригент и педагог.
Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси.
От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на мъжката гимназия там през 1952 г. постъпва в Българската държавна консерватори в София, където следва композиция в класа на проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.
„Родителите ми имаха решаващо значение за това формиране в такъв смисъл, че първи те се сетиха да ме насочат към музиката. А всъщност това стана много случайно. Аз започнах на китара още съвсем малък, може би седемгодишен, и оттам се разбра, че имам такива наклонности. Скоро ми купиха пиано и изобщо решиха, че трябва да стана музикант“, разказва Васил Казанджиев.
Свързана новина
Репертоарът му включва произведения на Йохан Себастиан Бах, Бела Барток, Бенджамин Бритън, Рихард Вагнер, Ектор Берлиоз, Лудвиг ван Бетховен. Йоханес Брамс и др., също така и на български автори, сред които Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Константин Илиев, Панчо Владигеров, Лазар Николов, Александър Райчев и др.
Като композитор Васил Казанджиев започва да се изявява в началото на 50-те години на 20-и век. Композитор е на 124 опуса – творби в различни жанрове: камерна музика, симфонична музика, театрална и филмова музика.
Част от творчеството му са Симфониета за голям оркестър (1952), Малки сюити за обой, фагот и кларнет (1953), Дивертименто за малък оркестър (1957), увертюра „Септември 1923“ (1958), „Симфония на химните“ (1959), Концерт за оркестър, фортепиано и саксофон (1960), Концерт за цигулка и оркестър (1962), Първи струнен квартет „Перспективи“ (1964), Втора симфония на тембрите (1968), „Живите икони“ – възхвала на Софийската крипта“ (1970), „Картини от България“ (1971), празнична музика – псалми и ритуали за струнен оркестър (1972), епизоди за кларнет, арфа и ударни инструменти (1974), духов квартет „Апокалипсис“ (1976), „Илюминации“ (1977), клавирен квартет (1979), диалог за флейта и арфа (1980), Трета симфония (1982), симфония „Нирвана за хора и оркестър“ (2000). През 2022 г. е премиерата на камерния балет „Надежда за балет“. Той композира музиката за филмите: „Тютюн“ (1962), „Шибил“ (1967), „Боянският майстор“ (1980) и др.
Васил Казанджиев работи над редица български оперни произведения, сред които: „Хитър Петър“ на Веселин Стоянов, „Янините девет братя“ и „Антигона 43“ на Любомир Пипков, „Ивайло“ на Марин Големинов и др.
Осъществява над 100 премиери и студийни записи на български и чужди произведения, включени в албуми на фирмите „Балкантон“, „Гега-ню“, Denon, Kibaton, Harmonia mundi.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
