Родна реч на хиляди километри от дома: Защо полски студенти учат българистика?

Полша е на първо място сред страните от Европейския съюз по брой студенти, които изучават български език. Защо млади поляци избират българистиката, кое ги привлича в езика и културата ни и как един случаен избор понякога се превръща в професия и втори дом, разказва Катерина Семерджиева.

„Език свещен на моите деди“ – така преди близо век и половина Иван Вазов описва българската реч. Днес този език се изучава на повече от хиляда километра от България.

В една университетска аудитория в Полша българските думи не звучат непознато и сложно. Тук те са част от лекции, изпити, курсови работи, а понякога и повод за нова лична история.

А всяка една от тези истории има общо начало – всичко започва случайно.

В коридорите на славянската катедра във Варшавския университет срещаме Анджелика Невядомска, доктор по славянски езици. Спонтанно записва българистика, но впоследствие се влюбва в езика.

„Започнах от полонистиката и исках да си разширя интересите си. Българистика избрах случайно, но после се влюбих, посещавайки България, опознавайки културата“, казва Анджелика Невядомска.

Но българският език не е от най-лесните за изучаване.

„Не е лесно. Ако става въпрос за граматиката, е лесно, но мисля, че има нещо като славянската интуиция, ако се учим“, посочва тя.

По време на следването си Анджелика успява да пътува до България веднъж годишно. И малко по малко се влюбва не само в езика, но и в страната.

„Написах докторската си работа за архитектурата на София от втората половина на 20-и век. Обичам също българското изкуство, тук преподавам българското изкуство“, разказва Анджелика Невядомска.

Така една специалност се превръща в мост между Варшава и София, между полския и българския език, между студент и преподавател. От другата страна на този мост е доктор Йорданка Илиева-Цъган. Преди години тя преподава на Анджелика. Днес двете се срещат в университета вече като колеги.

„Винаги казвам, че тя е най-добрата преподавателка и тя е най-добър посланик на България в Полша“, казва Анджелика.

„Тя беше една от най-добрите студентки изобщо – много прилежна, много отворена и на други инициативи. Заедно създадохме българистичното списание „Смокиня“, сега вече прерасна в списание на славянските езици“, посочва д-р Йорданка Илиева-Цъган.

В списание „Смокиня“ Анджелика започва да пише и първите си трудове на български.

„В първите номера има моите статии за българската литература и няколко превода“, казва тя.

По данни на външното ни министерство Полша е лидер при студентите българисти. Оказва се, че това е традиция с над 50-годишна история.

Но зад голямата статистика стоят малки групи – понякога само по шест души. И точно това, казва Йорданка, се превръща в тяхната сила, защото с времето групата започва да прилича повече на семейство.

„Това, че групите са камерални, им дава възможност много по-добре и задълбочено да научат и езика, и културата, литературата. Всичко, свързано не само с България, но и с Балканите“, коментира д-р Йорданка Илиева-Цъган.

Освен сред мартениците и кукерите, студентите търсят своите теми в неща, които самите те виждат като част от съвременната българска култура – от архитектурата до попкултурата. А понякога погледът им стига до места, които могат да изненадат и самите българи.

„Много ги привлича и попкултурата, дори чалгата. Тъй като те са хора отвън. Даже имахме преди години студентка, която писа дипломна работа, свързана с чалга, с Азис. Магистърска работа, свързана с футболните запалянковци“, казва д-р Йорданка Илиева-Цъган.

Преди обаче да стигнат до дипломната работа, студентите трябва да усвоят добре езика ни. Понякога срещат сериозни затруднения.

„Най-вече определителният член, ако става въпрос за граматика, или времената, тъй като в българския език имаме девет времена, а в полския – само три“, посочва д-р Йорданка Илиева-Цъган.

И когато учебникът вече не стига, пътят води до България. Студентите имат възможност за летни школи, обмен и цял семестър в страната – София, Велико Търново, Пловдив.

Точно така Моника Солан започва да живее в България – за три години. Но в началото записва специалността случайно.

„Много се интересувах от славянски езици, така общо взето, и балтийски. Като кандидатствах в университета, имах възможност да избера или литовски, или един от славянските езици в нашия институт“, разказва Моника Солан.

„Имаше, разбира се, чешки, словашки и български. Аз просто реших, че най-вероятно това е интересно, без да знам абсолютно нищо за България, нищо за български език, включително – което е малко срамно – че в България български се пише на кирилица“, казва тя.

И така години по-късно днес е в Полша и продължава да говори с любов и за България, и за езика ни.

„България и българския. И българите. Просто започнах да живея там, запознах се с много прекрасни хора и България ми стана втори дом“, споделя Моника Солан.

От една случайно избрана специалност до език, на който можеш да напишеш статия, да изградиш професия или просто да наречеш една друга страна свой втори дом.