Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов даде отчет пред депутатите в парламента относно Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата седмица беше публикувана ревизираната от служебния кабинет версия на документа. Окончателното му одобрение зависи от Народното събрание.

„Смея да твърдя, че той е много по-амбициозен и по-добър от предшестващия. В него са заложени 57 инвестиционни проекта и 43 реформи, като сме надградили с 11 инвестиционните проекти, а реформите са повече със седем. Променили сме част от проектите, по които сме намерили проблеми“, уточни Пеканов.

По димите му Планът ще отключи за страната ни 12,7 млрд. лева евросредства и още 8 млрд. лв. под формата на частни инвестиции. Той уточни, че всички точки в документа са съобразени с опазването на околната среда и отговарят на препоръките, отправени към нас от Брюксел.

„Работихме върху увеличаване на парите за образование и наука, здравеопазване, адресиране към част от проблемите в сектор енергетика, засилване на частта за иновативните компании. Реформи, които да помогнат на най-амбициозните фирми у нас. Търсехме подобряване и разширяване на някои съществуващи проекти, които са били добри. Намалихме средствата за други, по които имахме притеснения“, допълни вицепремиерът.

Парите за земеделието и горите

Пламен Абровски от „Има такъв народ“ отправи критика към документа. Според него в Плана липсва адекватно предложение, свързано със земеделието. Той коментира, че голяма част от системите за напояване са продадени за скрап, което изправя сектора пред голям проблем. По думите му в старата версия е имало заложени около 850 млн. лв. за нова напоителна инфраструктура.

Снимка: Ладислав Цветков

„Г-н Пеканов, защо вие избрахте лесния начин, да премахнете този проект, вместо да го преработите и да го направите възможен за случване. Ако ние преминем към заемната част, това ще бъде некоректно към българския данъкоплатец. Тези средства от 850 млн. лв. към кои други мерки са пренасочени?“, попита Абровски.

Пеканов отговори, че решението да се премахне този проект от документа е било трудно, но е взето след разговори с представители на Европейската комисия.

„Напълно споделям важността на този проект и приоритета на българското земеделие. Проблемът е, че дълго време по този проект не са направени нужните изисквания от ЕК. Получихме индикации, че това е най-проблемният проект в Плана. До 2 юни се опитвах да защитавам този проект, но индикациите бяха ясни – проектът влиза в разрез с Директивата за местообитанията, водите и ОВОС“, обясни вицепремиерът.

По думите му се търсят компенсаторни механизми за българското земеделие. Бившият земеделски министър от ГЕРБ и настоящ депутат Десислава Танев заяви, че не е съгласна с неговото обяснение, че проектът не е отговарял на изискванията.

Снимка: Ладислав Цветков

„Комуникацията с ЕК течеше ежеседмично, във всяка комуникация бяха изисквани документи и защита на проекта, който сме подали. Темата за въздействието на този проект върху околната среда идва от изискването, което вашето служебно правителство наложи с решението от 28 май за на екоминистъра за акумулативна екологична оценка“, каза още тя и попита дали ще продължи работата по защитаване на проекта и да се възстанови ресурса за сектор земеделие.

Вицепремиерът заяви, че коментарът на Танева е политическа спекулация и изнесените от нея факти не са верни. Той обясни, че ако се вкара този проект в Плана, изплащането на евросредствата може да се забавят. Пеканов заяви, че има обаче политическа воля да се гарантира ресурса за сектора.

Албена Симеонова от „Демократична България“ също настоя, че е важно да се осигурят средства за българските земеделци, защото те са пострадали сериозно от COVD кризата, особено малките. Тя попита защо в Плана няма нито една дума за развитието на горите.

Снимка: Ладислав Цветков

Пеканов отговори, че се търсят буфери и средствата за земеделците ще бъдат увеличени. „От друга страна сме увеличили три пъти средствата за сектора биоразнообразие. Един приоритет на ЕК, който досега не е бил застъпен в предишната версия на Плана, така че по това перо може да бъдат пренасочени средства натам“, допълни вицепремиерът.

Кой написа документа и има ли забравени сектори

Станислав Атанасов от ДПС коментира, че има риск да загубим средства от Плана за възстановяване и устойчивост заради забавяне в приемането му. Той обясни, че от Движението има множество възражения по документа, според които много браншове са били забравени.

„Има ограничаване на конкурентния подход и дискриминационно отношение към достъпа до ресурс, конкретно в сектор наука. Въпросът ми е как беше изготвен актуалния План, кой е бил привлечен в изготвянето му, кой е дал становището си и дали това е станало по публичен начин“, попита депутатът от ДПС.

Вицепремиерът коментира, че няма риск за средствата, но има риск да се забавят и този риск става все по-отчетлив.

„За ЕК е по-важно Планът да е качествен, отколкото да се бърза. Няма План Пеканов, има План на цялата държава, изготвен от министерствата и институциите, с техния експертен потенциал. В някои министерства експертният потенциал не е развиван през годините, в други е брилянтен“, допълни Пеканов.

Няма проекти за конкретни сектори и градове (освен София)

От ИТН попитаха Пеканов защо в плановете за възстановяване на Хърватия и Гърция думата „туризъм“ се среща десетки пъти и има множество проекти, докато у нас липсват конкретни мерки.

В отговор вицепремиерът подчерта, че планът е без обособени отделни сектори и няма значение колко пъти ще се напише името на някой от тях – по-важни са заявките за модернизация. „Тези 1,2 млрд. лв. са там и всички представители на туристическия бранш трябва да знаят, че могат да получат безвъзмездна помощ и кредитна част“, категоричен беше Атанас Пеканов.

Той отговори и на „Демократична България“ за липсата на магистралата Русе – Велико Търново в проекта. „Не гледайте на плана като на продължение на оперативните програми. Проектите изискват много по-сериозни процедури за позволение. Транспортни и инфраструктурни проекти и автомагистрали почти няма как да бъдат допуснати. Планът в момента няма за отделни градове заложени проекти, освен за София, които по някакъв начин са успели да се преборят за половин млрд., който ние сега успяхме да намалим“, обясни Пеканов.

От ГЕРБ попитаха защо са били пренасочени част от средствата за саниране за инициативи в енергетиката, които могат да се финансират по други начини.

Пеканов в отговор обясни, че има намаление само при еднофамилните сгради в размер на 200 млн. лева, а в същото време се въвеждат 15% съфинансиране от гражданите при сградите от висок клас: „Време е да започнем да взимаме малко по-отговорни решения (…) част от финансирането трябва да идва от страна на собствениците – за тях това създава стимул да следят това да се случва по-добре“.

Похвали и забележки към Плана за възстановяване

Томислав Дончев от ГЕРБ похвали Пеканов, че концептуалната рамка на документа не е променена, както и за увеличените средства в сферата на образованието, науката, иновациите и здравеопазването.

Той обаче отправи критики към отпадането на проектите за напояването и санирането.  

„Най-много отворени въпроси има в сферата на енергетиката – разбирам необходимостта от бърза реакция от ваша страна, но включването на такива амбициозни проекти, огромни мощности на много високи стойности толкова бързо не може да мине през детайлен анализ за разходи и ползи“, заяви Дончев.

По думите му с европейски пари трябва да бъде финансирано това, което не може да бъде финансирано по друг начин.

Драгомир Стойнев от БСП също похвали Плана за възстановяване.

„Това е План, който поставя основите на един нов икономически модел, базиран на знанието, дигиталната икономика и зелената енергия“, добави той.

Като и Дончев, така и Стойнев изрази остра критика към отпадането на проекта за възстановяване на "Напоителни системи". Според него това е „неприемливо“, защото на Балканите се очаква суша и е необходимо да сме подготвени за нея.

Депутатът от БСП попита Пеканов кога ще е предаден Плана, за да се стартира процеса по изпълнението му и да не се стига до нови консултации.

„В годините след присъединяването на страната към ЕС регионалните диспропорции в развитието нарастват – доминиращият Югозападен район успява значително да навакса изоставането си, докато Северозападният район задълбочава изостаналостта си спрямо останалите райони в страната“, отбеляза Найден Зеленогорски от „Демократична България“.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че идеята на Плана е за развитие на зелената икономика и високите технологии и дигитализацията, но той трябва да бъде обмислен още веднъж.

„Винаги съм бил привърженик на финансовите инструменти, но вярвам, че в този План ролята им е преувеличена. Те не дават директен ефект“, смята той.

Румен Йончев от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ заяви, че чрез Плана ще се предизвиква дълбок регионален дисбаланс.