„Кредитите от Българската банка за развитие са били давани, надзиравани и контролирани от хора, които не са работили в банковия сектор“, каза служебният министър на икономиката Кирил Петков по време на изслушване в Народното събрание.

Въпреки огромните суми Петков казва, че банката е стабилна, защото в нея са налети 1 милиард 400 милиона от парите на данъкоплатците.

Петков опита работата по кредитите в ББР след „осем седмична борба“, в която с правени опити да бъде сменен надзора на банката.

Борисов: Не могат да откраднат ББР и затова ще я източат

„Опитът на надзора не е много голям. Беше ни казано, че дори управителите не са докладвали на надзора за кредитите, а само са давали едни папки с документи, които е трябвало да бъдат подписвани“, допълни Петков.

Той разкри подробности за три съмнителни кредита.

В първия случай банката отпуска 150 млн. заем на фирма, която го обезпечава с имоти. В договора за кредитиране е ясно описано, че тези имоти не следва да се ползват докато не бъде върнат кредита. В противен случай глобата е едва 5000 лева.

При друг кредит, отново за 150 млн., той е обезпечен със самото дружество, което го получава. При отпускането на дохода компанията вече е имала близо 1 млн. приходи, а новият кредит е отпуснат на базата на „агресивен бизнес план“, който залага на 14 пъти повече продажба на стока на цена с 28 пъти увеличение.

Третият кредит е на стойност 100 млн. лева, като той е даден на дружество с „много хубав актив“ недвижими имоти. „Този актив може да изплати сумата ако се продаде, но тук идва един консултант привлечен от управителите, и казва – знаем как да преструктурираме този заем. Дружеството се разделя на две, като едното поема хубавия актив, а другото не. По-голямата част от кредита отива за дружеството без хубавия актив. Така добрата дъщерна компания по никакъв начин не покрива риска върху кредита на банката“, обясни Петков.

По думите му когато приключи анализа на всички съмнителни кредити от ББР, сигнали за тях ще бъдат подадени към българските власти и прокуратура.

Нинова за разговорите с ИТН: Постигнахме съгласие ББР да не се приватизира

Той допълни също, че банката по никакъв начин не е следила дали не изпада в риск, давайки кредити на свързани фирми, като оправданието за тези кредити е, че „били печеливши“.

„Не знам как може да са печеливши, като за 2020 г. имаме загуба от 130 млн., а за първите шест месеца на тази година – за 100 млн.“, допълни Петков.

„За мен това е кражба от данъкоплатеца – да се поемат този тип кредити от този тип хора“, каза Петков.

По време на въпросите от депутати, Петков каза, че прогнозната загуба на ББР за 2021 г. е 250 милиона.

От ПГ на ГЕРБ-СДС се поинтересуваха каква е стратегията за развитие на ББР и какво е становището му за приватизирането ѝ. Депутатите попитаха още дали в нея има „Харвардска шуробаджанащина“.

„За съжаление, няма „харвардска“, Един човек от Надзора е завършил MIT, който е близо до Харвард, в Бостън, но не сме завършвали заедно, дори не се познавахме досега“, отговори закачливо Петков и допълни, че не подкрепя приватизация на ББР. Относно развитието ѝ той препоръча да се реформира законът, така че да се даде нова стратегия, с които да се ограничат своеволията при отпускането на кредити.

Кирил Петков: Не съм имал разговори да участвам в следващ кабинет

Петков обясни, че много би искал да даде на депутатите пълна информация за активите на ББР и всички кредитополучатели, но Законът за банковата тайна не му позволява това. По думите му с изнасянето на подобни данни могат да се нанесат щети на въпросните компании.

Любомир Каримански от „Има такъв народ“ сравни Фондът на фондовете с черна кутия. По думите му ресорният зам.-министър на финансите Виолета Лорел осъществява наблюдение върху дейността върху фонд Мениджър на финансовите инструменти на България, а в същото време нейният съпруг Дани Лорел е партньор във фирма „Брайткап“, която пък е партньор на Министерството на икономиката по програмата „Джеръми“.

„От 2011 г. досега има около 11 хил. компании, които са получили финансиране по „Джеръми“. Въпросът е какъв е ефектът, измерен по показателите за ефективност от Фонда „Джеръми“ в България. Има ли концентрация на средства, управлявани точно от определени партньори, кои са те? Има ли конфликт на интереси? Г-н Петков, имате ли някаква свързаност с Даниел Лорел и Евгени Ангелов, съветник на президента Росен Плевнелиев?“, попита Каримански.

Кирил Петков отговори, че той е абсолютно независим, изброените от депутата лица никога не са му бизнес партньори.

Кирил Петков дава на прокурор държавна сделка за небостъргач за 190 млн. лв.

„Много рядко съм срещал такъв професионалист като Виолета Лорел. Работейки за една голяма европейска компания като финансист, целият борд на компанията я молеше да остане в Швейцария, вместо да се връща в България. Тя е един от тези хора, които могат да пренебрегнат собствените си интереси, защото милее тази страна да се промени“, допълни той.

Относно „Джеръми“, Петков посочи, че програмата е успешна, защото е започнал работа с 350 млн. лв. и е успял да кредитира 1,6 млрд. портфолио, а в момента има над 256 млн. лв., които успяват да се ревалвират.