В „Тази сутрин” днес Петя Дикова разказва за осемгодишната битка на Анелия да стане майка. Информационната инициатива цели да насърчи жени на възраст между 25 и 35 години да се изследват, за да разберат какъв е репродуктивният им статус и да вземат адекватни мерки. Такова изследване отнема минути, но резултатът може да е един нов желан човешки живот.
В ефира на bTV Анелия разказа, че при нея всичко е завършило с щастлив край, но е наясно при колко жени това не се случва.
„Самата аз го преживях, че може да не се случи – хилядите въпроси, които се появяват, ако не стане, а ако стане. Все още съм на 39 години, но във възраст, в която качеството на яйцеклетките не е толкова добро, колкото на жена между 20 и 30 години”, сподели Анелия.
През годините никой гинеколог не я предупреждава по време на стандартните месечни и годишни прегледи, че трябва да изследва яйчниковия си резерв.
„В София има репродуктивно здраве, центрове, но в провинцията дали от срам, какво ще кажат хората, дали от незнание, много са причините. Един гинеколог ти казва: "Всичко ти е наред", но бебето не се случва. И няма кой да насочи и да каже: "Направете си просто един тест", обясни тя.
„Аз научих за АМХ от приятелка. Нямах никакъв видим проблем. И, ако не го знаеш и не си информиран, просто идва моментът, в който казваш: "Аха, ето, завърших, имам си осигурено жилище, имам си всичко, това е мъжът, искам деца и децата не се случват".
В момента, в който е разбрала за яйчниковия резерв е трябвало да разбере какво следва, какво да направи и къде да отиде.
„А животът си продължава междувременно, ти ходиш на работа, притискат те отвсякъде, не мога сега да дойда, не мога това да направя, защото аз имам ангажименти служебни, лични, животът си продължава – това, че на теб нещо ти е важно, да, това ти е най-важното нещо, ти трябва да правиш нещо, за да живееш, да съществуваш”, каза Анелия.
Борбата й е продължила 8,8 години от момента, в който са решили, че искат дете.
– Спекулативно ли е да се каже, че ако тогава знаехте, че има такова нещо – тест на яйчниковия резерв, битката щеше да е в пъти по-кратка?
– О, да, разбира се. Затова се съгласих да кажа през какво съм минала и ако имах повече информация, о, със сигурност. Аз просто не съм от хората, които ще седнат и ще чакат: "Ми, то Божа работа, ако е рекъл Господ. То когато стане. Не, не е така. Ако сам човек не си помогне, то пак е Божа работа, но той те вкарва в една пътечка и ти сам трябва да си извървиш тая пътечка."
Д-р Мария Юнакова коментира в студиото на „Тази сутрин“, че проблемът е комплексен и идва не само от страховете и срама у жените, но също от липсата на информация и в пациентите, и в общопрактикуващите лекари за проблемите с редуцирания репродуктивен материал.
На първо място трябва да се отчетат предпоставките за редуцирането на този потенциал, в какво време той се развива, обясни тя.
„Жената трябва да бъде информирана, защото съвременният начин на живот, съвременните обществено-икономически условия естествено промениха живота на жената и тя отлага непрекъснато нейните репродуктивни намерения и това е нещо естествено. Тя не трябва да изпитва вина и да бъде обвинявана за това нещо, но трябва да бъде наясно, че измествайки репродукцията след 30 – 35-годишна възраст здравата, нормална здрава жена без никакви проблеми, ще изпита затруднения”.
Това не е болест, това е нормата, биологичен процес. Жената след определена възраст започва да изпитва затруднения и затова тя не трябва да се срамува, а трябва да бъде информирана и да знае какво да очаква, допълни д-р Юнакова.
Петя Дикова подчерта, че този проблем е много дълбок, но много от жените се срамуват да говорят за това.
Д-р Юнакова сподели, че при нейни пациентки има забавяне в лечението и липса на информираност. По думите й ако има забавяне до 1-2 години след като жените са решили да имат деца, то това вече е сигнал за проблем и трябва да се потърси решение. Дори когато жената е над 35 г. то 6 месеца след опитите, трябва да се започне лечение, обясни тя.
