Българите почитат днес обичая Баба Марта, който е с хилядолетна традиция. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен „мартеница“, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на светите 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е включен и в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. От българска страна участие в подготовката на кандидатурата е взела проф. д-р Албена Георгиева – експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В района на Разград сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
Големи мартеници в дома и офиса
В дома и в офиса също е желателно да закичим мартеница за здраве и късмет за семейството. Хубаво е тя да е по-голяма и да се забелязва. Това казаха за БТА секретарят на Народно читалище „Веда - 1964“ Емилия Стоева и директорът на Дома за стари хора – Зона Б5 Анна Ставрева. По техните думи всяка мартеница носи символика и човек трябва да си я избере с желание. Представители на читалището и на дома участваха в базара с кауза по случай 1 март, който беше организиран тази седмица в Министерството на труда и социалната политика, предаде БТА.
Мартеницата пази дома, носи берекет, каза Емилия Стоева. Тя напомни за старата форма на поздрав за успех и благополучие „Сполайти“, с който може да се подари мартеница. По-големите мартеници за дома или офиса са изработени от майките на децата, които посещават артателие „Слънчовци“ към читалището ни, каза Стоева. Децата се занимаваха предимно с мартениците за ръка. Интересна им беше историята за Пижо и Пенда и като цяло проявиха любопитство към традицията за Баба Марта, посочи още Стоева. Бялото е символ на чистота и хармония, а червеното – на кръвта и здравето, посочи тя.
Стоева посочи, че мартеницата е български символ, който е известен и по света. Тя разказа за посещение в Япония, където е разбрала, че японците познават мартеницата и се радват, когато получат подарък в бяло и червено.
Мартеници за ръка, брошки и гердани са част от красивите неща, които се изработват в Дома за стари хора Зона Б5, каза Анна Ставрева. Всичко е направено с много любов и сърце, а целта е хората да се чувстват добре и да бъдат заети в дадена активност. Всяка мартеница е автентична и носи символика за здраве, късмет и благополучие, като процесът на изработване е и терапевтичен за хората в дома, разказа още Ставрева. Тя сподели, че в дома си ще сложи мартеница – метла, която „да измете всичко лошо“.
На базара в социалното министерство бяха изложени и мартеници във формата на паяжина и вретено, изработени чрез техника за навиване. Те бяха ръчно направени от потребителите в Дома за стари хора „Надежда“. Тази година наблегнахме на плъстенето с вълна и се получиха чудесни неща, каза Йоланта Тричкова от Дома за стари хора „Надежда“. Тя добави, че любимо занимание на жените в дома е и изплитането на терлици в бял и червен цвят.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
