От калните улици до милионния град: Как София се превърна в столица

От 20 хиляди жители и кални улици след Освобождението до шумните булеварди днес – историята на София претърпява много обрати.

Само година след Санстефанския договор шопски селяни стават столичани. Една от първите снимки, направени в София, е на тогавашната улица „Самоковска“ – днес „Граф Игнатиев“.

„Това, което виждаме, е и това, което съобщава Иречек – кални улици, с огромни локви, криви“, казва доц. Тодор Чобанов, историк.

Свързана новина

Честит празник, София: Как столицата ни отбеляза 17 септември?

Преди 1 час Прочети за 2 мин.

Историкът Тодор Чобанов ни води в Музея за историята на София, където е и първият план на града – от 1879 година.

„По онова време София има от порядъка на 3300 къщи и от 20 000 души, които са преброени, едва 5000 са коренното население на София“, посочва доц. Тодор Чобанов.

След идването на Фердинанд, през 1907 година, по времето на кмета Мартин Тодоров започва реденето на жълтите павета. Пристигат и нови заселници.

„И така, в началото на 20. век между цървулите и каруците се появяват файтони, кабриолети и токчета, а София започва да прилича на европейска столица“, казва Станчо Станчев.

В шеметните години между двете световни войни до софийските домове идва питейната вода благодарение на инженер Иван Иванов, който става и кмет на столицата.

През 1938 година е направен модерният план на София от архитекта Адолф Мусман и екипа му.

„Те са виждали София в едно максимално разширение от около половин милион жители“, казва доц. Тодор Чобанов.

Малко след плана „Мусман“, през 1942 година, по време на кабинета на Богдан Филов, се въвежда софийското жителство. Според него, ако не си роден в София, без специално разрешение или държавна работа не можеш да живееш тук.

Отменя го президентът Жельо Желев с указ на 7 август 1990 година.

Според последното преброяване от септември 2021 година жителите на София са 1 183 400 души, или 59 пъти повече от онези първи шопски столичани по калните улици.