Точно 2 475 255 лв. без ДДС – толкова дадоха партиите за медийно отразяване през изминалата вече кампания за парламентарния вот на 11 юли. Това показват данните на Института за развитие на публичната среда, който следи предизборните харчове от години. Сумата е безспорно голяма, но преди предния вот партиите дадоха почти два пъти повече – 4,1 млн. лв.
Какво получиха лидерите и техните кандидат-депутати срещу тези пари? Някои – повече, други – по-малко, трети – направо нищо.
В последната най-нерадостна група всъщност се оказват рекордьорите в медийните харчове преди предсрочния вот – коалицията на ВМРО, НФСБ и „Воля“, по-известна като „Българските патриоти“. Формацията е дала цели 476 817 лева и 69 стотинки, за да постигне… 0 места в 46-ия парламент при 3,14% вот.
Това е с близо 3% по-малко от общия резултат на ВМРО, НФСБ и „Воля“ от април, когато политическите сили пак бяха сред най-активните купувачи на медийно отразяване и пак никоя от тях не стигна до парламента.
Веднага след националистите в актуалната класация е „Демократична България“. Дясната коалиция е дала 453 912,55 лв., но нейните лидери биха могли да кажат, че инвестицията си е струвала – при втория вот ДБ спечели над 3% повече гласове, което даде на коалицията 7 депутатски места отгоре (до общо 34) и я направи четвърта сила в Народното събрание.
След ДБ идват ГЕРБ-СДС, „БСП за България“, ДПС и „Възраждане“, която обаче не стигна до парламентарно представяне.
„Има такъв народ“ са големият победител от вота на 11 юли, но партията е дала едва 52 120 лв. за медийно отразяване – и то предимно на партийната телевизия „7/8 TV”. Повече средства са инвестирали даже от „Републиканци за България“, които имат едва 8546 гласа в национален план.
Какво значат всички тези цифри?
„Не винаги има пряка връзка между електоралния успех и бюджета за реклама, това е сигурно. Когато направиш тежки политически грешки, колкото и пари да вкараш за реклама, това няма да ти помогне“, категоричен е политологът Страхил Делийски.
Пред bTV той коментира, че „най-големият провал е при коалицията на патриотите“: „Голям крах, голямо фиаско – при наличието на такъв ресурс, ако отново направим връзката между реклама и гласове“. Делийски вижда във всичко това „електорална катастрофа“, която няма как да се размине без последици за лицата на трите партии.
Според него мобилизацията на електората на „Демократична България“ е струвала скъпо – и буквално: „Ако направим един анализ спрямо само тези цифри, ще видим, че рекламната цена за един глас на ДБ, е два пъти по-висока, отколкото един глас за ГЕРБ, да речем“.
(Не)традиционната кампания
Дали това разминаване между похарчени пари за традиционни медии и получени резултати не показва, че политиката вече живее само в социалните мрежи? Според Делийски отговорът на този въпрос всъщност е сложен: „Социалните мрежи имат качеството да образуват това, което наричаме филтърни балони – затворени групи, които самопроизвеждат идентичност и вътре се провеждат неща, които не комуникират с другите групи. Вероятно тя е ефективна в момента за ядрата, но не повече“.
Големият отсъстващ в тази кампания (а и предните няколко) е големият лидерски дебат. Политологът отбелязва, че при липса на идеи за бъдещето на България от гледна точка на икономика, демография и социална политика, може би е по-добре, че не видяхме такива диспути: „Рискуваме тези дебати да се изродят в лични нападки“.
Що се отнася до самия продукт, за който партиите са дали толкова много пари, Страхил Делийски единствено отбелязва, че виждаме „много голяма липса на въображение“.
