Цените на плодовете и зеленчуците продължават да растат, докато българските производители твърдят, че често работят на ръба на оцеляването – продават продукцията си под себестойност или дори я изхвърлят. В същото време държавата засилва проверките по границите за нелегален внос, стоки с неясен произход и фактури на занижени стойности.
Проблемът обаче не е само в нелегалния внос. Според председателя на Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание Явор Гечев сериозните дисбаланси на пазара са се натрупвали през последните пет-шест години, като пандемията от COVID-19 допълнително е нарушила веригите на доставки.
„Има изключително големи аномалии на пазара. По-голямата аномалия в момента са плодовете и зеленчуците. Има спад, който обаче не се отразява достатъчно на цените за потребителите. В същото време цените на рафта са прекомерно големи, като не остават пари за самите производители“, коментира Гечев.
Нелегалният внос подбива българските производители
По думите му проверките по границите са необходими, за да се установи дали в страната влиза продукция без необходимите документи или с изкуствено занижена фактурна стойност.
„Когато една продукция е законна и влиза от друга държава в Европейския съюз, ние не можем да я спрем. Но когато тя влиза без документи, без фактурна стойност или с много ниска фактурна стойност, това вече е нелоялна конкуренция към българските производители“, обясни той.
Гечев даде пример с товар, който формално може да бъде деклариран като друга стока, за да бъде занижена стойността му и съответно да се плащат по-малко данъци и такси.
Според него държавата трябва не само да контролира границите, но и да изгради система, която позволява проследяване на цените и произхода на продуктите по цялата верига.
Свързана новина
Кой печели най-много?
Един от основните въпроси е защо продукцията, която напуска фермата на ниска цена, достига до потребителя в пъти по-скъпа.
Според Гечев най-голямата печалба в момента се реализира в крайния сегмент – при продажбата на дребно.
„В момента печели крайният търговец. Големите печалби според анализите се получават в крайния сегмент на продажбата“, заяви той.
Той посочи, че при големите търговски вериги често няма дълга верига от прекупвачи, тъй като те могат да купуват директно от производители. При плодовете и зеленчуците обаче структурата на пазара е по-сложна, особено когато продукцията е вносна.
Проблемът според него е свързан и с пазарната сила на отделните участници. Производителят има ограничени възможности да диктува условията, докато големият търговец има значително по-силна позиция при определянето на крайната цена.
Българският продукт трябва да бъде разпознаваем
Според Гечев България има сериозно предимство – качествени местни храни, вина и традиционни продукти, но не успява достатъчно добре да ги популяризира.
Той даде пример с интереса на туристите към местната храна и подчерта, че хората, които посещават България, трябва да имат възможност да опитват именно български продукти.
„Ние сме загубили веригите на доставки и лесното проникване на пазара на местните производители. Трябва да развиваме този пазар и да обучаваме хората как да разпознават българските продукти“, каза той.
Сред обсъжданите идеи е въвеждането на ясни маркировки за местни и български продукти. Те трябва да показват не само, че дадена стока е произведена в България, а и какъв е произходът на използваните суровини.
Като пример Гечев посочи възможността да се обозначават пресни продукти, произведени изцяло от българска суровина, както и продукти с гарантиран български произход.
Целта е потребителят да може лесно да разбере какво купува и да има доверие, че обозначението действително гарантира произхода и качеството.
Кооперациите могат да дадат повече сила на фермерите
Друг ключов проблем според Гечев е липсата на достатъчно силно коопериране между българските производители.
По думите му един малък производител трудно може да бъде конкурентоспособен на големите търговци. Ако обаче множество фермери обединят продукцията си, те могат да предлагат големи количества с еднакво качество и да получат по-добра позиция на пазара.
„Ако имате 500 килограма домати, имате голям проблем с продажбата им. Но ако имате 50 тона всеки ден и можете да давате еднородна продукция, нямате никакъв проблем с търговията“, обясни той.
Именно затова се подготвят промени, които да улеснят създаването на кооперации. Идеята е пунктовете за изкупуване, сортиране и логистика да бъдат организирани от самите производители, а не да зависят от един посредник.
При кооперативния модел всеки член има един глас, независимо от размера на участието си. Така и малкият фермер може да има същото право на участие в решенията като големия производител.
Предвижда се кооперативният модел да може да се използва не само в земеделието, но и при напояването, рибарството, горското стопанство, винарството и други сектори.
„Кошницата с грижа“ дава резултат, но недостатъчен
По отношение на „Кошницата с грижа“ Гечев коментира, че инициативата има ефект, но според него той все още не е достатъчен.
„Кошницата се купува. Идеята е да гарантира достатъчно ниски цени на основните продукти, които са в малката потребителска кошница, но според мен резултатът все още е недостатъчен“, каза той.
Предстои да се види и ефектът от новите правила за проследимост и санкциите срещу нелоялни търговски практики. Гечев очаква институциите, сред които Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, да следят стриктно за нарушения.
Решението няма да е бързо
Според председателя на земеделската комисия изходът от кризата няма да бъде постигнат с една мярка.
Необходими са едновременно по-силен контрол върху вноса, проследимост на продукцията, по-ясно обозначаване на българските стоки, по-добра защита от нелоялни търговски практики и насърчаване на кооперирането.
„Държавата ще трябва да се намеси много сериозно – със законодателство и с редица неща, които може да направи заедно с фермерите и потребителите, изграждайки доверие. Това е пътят. Няма друг. Той не е бърз“, подчерта Гечев.
Според него земеделието не може да се управлява като бързооборотна стока – една култура се произвежда за цяла година. Затова производителите трябва да имат по-голяма сигурност, включително чрез договори за бъдеща продукция и по-добро планиране.
В крайна сметка целта е една – българският производител да получава справедлива цена за труда си, а потребителят да има достъп до качествена българска храна на разумна цена.
Промяната няма да стане за една нощ, но според Гечев първите законодателни стъпки могат да поставят началото на по-устойчив модел – от фермата и кооператива, през търговеца, до трапезата на българския потребител.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
