Премиерът е разпоредил спиране на работата по газопровода „Южен поток”, докато процедурата не се синхронизира с Брюксел. Това съобщи самият министър-председател Пламе Орешарски след среща със сенаторите от Конгреса на САЩ на Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи.

Изненадващият обрат дойде седмица, след като Европейската комисия обяви, че стартира наказателна процедура срещу България заради нарушения по проекта.

В отговор на въпроса на bTV какви неустойки предвижда договорът със „Стройтрансгаз” при спиране на проекта, Орешарски обясни, че е възможно това да е търговска тайна и че не разполага с информацията в момента.

Пламен Орешарски подчерта, че стартът на проекта и по-нататъшната работа по него се спират, докато не се уточнят детайлите с ЕК. Проектът „Южен поток” е обсъден и с американските сенатори.

„Проектът „Южен поток" ще продължи само след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по-нататък”, заяви министър-председателят.

В отговор на въпрос дали ще стане публичен договорът със „Стройтрансгаз" и заложени ли са в него неустойки, ако се наложи отмяна на проекта „Южен поток", Орешарски каза, че в момента има запитване от страна на Европейската комисия и по повод на това запитване е спряна по-нататъшната работа. „В зависимост от предстоящите консултации с Брюксел ще се реши ходът на по-нататъшната работа", добави премиерът Орешарски. По отношение на договора той каза, че такъв тип договори са между частни компании.

Компанията възложител на българския участък на газопровода е „Южен поток България”. Акциите в нея са разпределени 50 на 50 между държавната БЕХ и руската „Газпром”.

Руското министерство на енергетиката съобщи, че все още не е получило уведомление от българска страна за преустановяването на проекта „Южен поток”, съобщи за ИТАР-ТАСС представител на министерството. Служителят добавил, че въпросът за „Южен поток" може да бъде обсъден в хода на планираната в понеделник в Брюксел тристранна среща за газа между представители на Русия, Евросъюза и Украйна.

Сенаторите потвърдиха призива на американския посланик у нас - българските фирми да избягват работата с изпълнителя „Стройтрансгаз”, чийто собственик е санкциониран от САЩ заради руската намеса в Украйна.

По-малко руско участие

Американският сенатор се обяви за диверсификация в процеса на изграждане на проекта. „Очевидно бихме искали да видим по-малко руско участие по въпроси, които се отнасят до „Южен поток", и се надяваме въпросът да се реши в координация с европейците”, заяви Маккейн след срещата с българския премиер.

Сенаторът призна, че по време на срещата е обсъден въпросът, по който има съгласие между България и САЩ - необходимостта от енергийната независимост за Източна Европа и България. „САЩ ще работят със своите задокеански сътрудници за постигането на тази цел възможно най-скоро”, гарантира Джон Маккейн.

„Присъединяваме се към премиера и правителството на България, като се стремим първи приоритет да бъде енергийната независимост и това означава да не работим с организации, които са зависими от Русия”, добави Маккейн.

Преди два дни посланикът на САЩ в България Марси Рийс предупреди, че е възможно български компании да попаднат под ударите на американски санкции, ако предоставят материална подкрепа на „Стройстрансгаз”. Компанията беше избрана да строи трасето на газопровода „Южен поток” у нас.

Той намекна, че въпросът за „Южен поток" трябва да се реши в координация с Брюксел, а български фирми, които работят с подложени на санкции руски компании, няма да участват.

„Оставаме загрижени относно агресията на Владимир Путин в Крим и Украйна и продължаващото подхранване на безредици в Източна Украйна”, посочи Маккейн.

Сенаторът благодари на своя домакин за дискусията, която двамата са провели по редица въпроси. „Дойдохме по много причини, но една от тях е да благодарим на хората в България и Румъния за техните смели войници, които изпратиха в Афганистан, стремейки се да получат свобода за афганистанския народ”, заяви Маккейн.

България е третата страна в едноседмичната визита на американскте сенатори в Източна Европа. Целта на посещението е съзюниците на НАТО да бъдат уверени в подкрепата на алианса, стана ясно от думите им. В понеделник те се върщат във Вашингтон където се очаква сенатът да реши дали да отпусне допълнително 1 млрд. долара за увеличаване на американското военно присъствие в източна европа заради кризата в Украйна.

Реакции

След разпространението на новината за решението на българското правителство, депутати от Държавната дума сравниха това с "енергиен шантаж" от страна на Русия, но намекнаха, че това не е крайно решение.

Европейската комисия пък побърза отново да увери, че не блокира проекта, а настоява той да отговаря на европейското законодателство.