Комисията за защита на потребителите оповести детайли за установените надценки при различни млечни продукти в отделните търговски вериги. Рекордьор по надценка в една от големите хранителни вериги е маслото – 135%. При друг вид масло надценката е 85%.
При прясното мляко надценките са между 68% и 99%. Между 53% и 95% е надценката при бяло саламурено сирене.
Кашкавалът е с оскъпяване между 75% и 99 на сто. Между 31% и 80% са засечените надценки при киселото мляко.
Предвидените санкции, ако търговците не могат да посочат обективни причини за увеличението на цените, варират от 10 хиляди до 100 000 евро за всеки продукт.
За част от потребителите млечните продукти са сред скъпите стоки, които слагат на трапезата си. Някои залагат на големите вериги заради богатия асортимент и разчитат на промоциите там, други казват, че в малките е по-изгодно, а качеството – по-добро.
„Там има по-голямо разнообразие на стоки и там може да се прецени кое е по-евтино“, коментира клиент.
„От малките гледаме, от производителите да вземаме. Печалбата е в търговеца, производителят само работи“, казва друг клиент.
В мандра в село Желю войвода сиренето струва 6 евро, кашкавалът – 9,30 евро. Надценките до крайния клиент са минимални, казва собственикът.
„Нашите фермерски магазини, които имаме – процентите са между 10 и 12 на магазините“, казва Пламен Крумов, собственик на мандра.
Отказали са се да работят с веригите, защото сметката им не излиза.
„Ние няма как да удържим – няма как да даваме стока, да я плащат след 50 дни. От нас искат да направим максимално ниска цена, а те си определят колко да е максимално висока“, казва Пламен Крумов.
От Комисията за защита на потребителите показаха само български млечни продукти, пакетирани така, че да не се виждат марките. Обясниха, че големите надценки, с които се продават във веригите, мачкат българските производители.
„Държаха от сдружението на веригите да им покажем и най-ниската надценка. Ето едното мляко е с най-ниската установена надценка – 31 процента, иначе стандартно надценките са около 80 процента. Нормалните надценки в Европа, в страните, които са членки на ЕС, в Германия са между 15 и 25%, в Австрия – 25-30%, Франция – около 25% надценка“, казва Мая Манолова, председател на Комисията за защита на потребителите.
От Сдружението за модерна търговия отговориха на комисията така: „Нито „надценка“, нито „брутен марж“ означават чиста печалба за търговеца. Печалбите в България са съизмерими със средното за ЕС и са на нива като в Германия.“
От Комисията за защита на потребителите съобщиха още, че ще сезират и КЗК за дискриминационно поведение към търговските партньори на веригите.
„Разликата в търговските надценки на сходни продукти от една и съща продуктова категория над 10% е абсолютно забранена нелоялна търговска практика“, казва Мая Манолова.
При анализ на оперативните разходи комисията е установила консултантски разходи от 45 милиона лева на една търговска верига и 51 милиона лева, платени по договори със свързани лица на друга. Данни са предадени на НАП за обстоен анализ.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
